обичайните си дела и поставени на точните места - като пешки на
шахматна дъска, - та приказката да се сбъдне. Ала всичко бе по-диво, по-
ужасяващо и опияняващо, отколкото си представях. Религията на Бахи.
Семейството на Джин. Възгледите на Шазад. И аз можех да стана част от
това. Ако пожелаех. Беше твърде късно да се откъсна от приказката, тя бе
част от мен.
- Къде се губиш, свято момче? - Непознатият глас ме върна към
действителността. Мислех, че Делила и Имин са наистина забележителни, но
момичето, което се настани без покана край огъня, бе направено от злато.
Всичко - от пръстите до клепачите сякаш бе излято от метал. Без косата,
черна като моята, и тъмните очи. Още един полуджин. - Можеш ли да
направиш нещо?
Тя протегна ръка към Бахи - бе обгоряла и цялата в кръв.
Бахи изсъска през зъби.
- Какво е станало?
- Малка експлозия - отвърна сухо златното момиче.
- Изгарянията не са толкова зле - каза Бахи. - Трудно е да изгориш, когато
баща ти е Първо създание, сътворено от чист огън.
- Кога се върна, Хала? - попита Шазад.
Хала не отговори, само посочи окървавените си пътни дрехи, намек, че
Шазад е трябвало да се досети, че е пристигнала в лагера току-що.
- Закъсняхме - каза тя. - Галаните вече я бяха отвели. Мислех, че
разполагаме с повече време. Преобразяващите се обикновено успяват да се
скрият. Имин издържа две седмици, помниш ли? Но явно тази е глупава.
Говори се, че са я отвели в галанския стан, изникнал като бурен преди
няколко месеца. - Имаше предвид укреплението, което напуснах. - Дойдох за
подкрепление. Предлагам да потеглим още тази вечер, да се промъкнем там и
да ги побъркаме, преди да са я обесили.
- Галанската крепост на север ли имаш предвид? - прекъснах я аз, без да
се замисля, че не е редно да го правя. Златното момиче май ме забеляза едва
сега. - Бях там.
- Видя ли други затворници? - попита тя.
- Едно момиче... полуджин. - Думата все още звучеше странно от устата
ми. - С червена коса и променящо се лице. - Очите на Хала блеснаха на
светлината на огъня и аз разбрах, че говорим за един и същи човек. -
Галаните я застреляха в главата.
Веселото настроение, което допреди миг витаеше край огъня, се изпари.
- А ти как оживя?
Нещо в гласа й ми подсказа, че очаква да пълзя. Да смотолевя как така
съм имала дързостта да оцелея, когато момичето, което е трябвало да спаси,
е убито.
- Ами не ме застреляха в главата - отвърнах.
Подигравателната й усмивка ми напомни за един гребен от злато и
слонова кост, който майката на Тамид притежаваше. Тя махна с ръка, сякаш
ме подканяше да продължа. Забелязах, че има осем пръста. Два бяха
изчезнали, а можех да се обзаложа, че само преди миг бяха там. Тя усети, че
я гледам, и след секунда ръката й бе отново цяла.
- Лошо е да зяпаш. - Черна буболечка изникна от пясъка, покатери се по
ботуша ми, после по тялото ми. - И е лошо да изоставиш някого само за да
спасиш собствената си кожа.
Ударих буболечката, но щом я докоснах, тя като че се взриви и от нея
изскочиха десет черни буболечки, а от всяка - още десет. След миг бях цялата
в насекоми; удрях по кожата си, която се зачерви от болка.
- Хала, каквото и да правиш, веднага спри - нареди Шазад.
Бях сгрешила. Гласът й не бе остър, а кристалночист - като изкусен
разрез. Буболечките изчезнаха.
Шазад бе споменала, че има полуджинове, способни да влизат в
съзнанието на хората. Явно току-що я бях срещнала. Вече я мразех.
- Там, откъдето идвам, сме свикнали да се грижим за своите.
Хала се загледа в ноктите си, сякаш изобщо не бе човъркала в ума ми.
- Тя правеше точно това - обади се Джин зад мен.
Глава 20
Джин беше буден и стоеше край. огъня, подпрян на рамото на брат си.
Изглеждаше изпит и уморен, но беше жив. И ме гледаше. Инстинктивно се
протегнах към него, нещо дръпна тялото ми напред, сякаш бе вързано с
нишка за неговото. Като стрелката на компас, сочеща винаги към другия
компас.
Но преди да се изправя, от другия край на лагера се чу радостен възглас.
Делила се затича към нас и се хвърли в прегръдките на брат си, дърдорейки
на чужд език, вероятно ксичански. Зарони сълзи. Скоро целият лагер бе на
крак, хората се струпваха около Джин. Задаваха му въпроси, приветстваха го