с добре дошъл.
- По-спокойно - обади се Бахи. - Тъкмо го вдигнах на крака.
След малко хората се разпръснаха край огньовете. Когато Делила най-
после пусна Джин, той се обърна към Шазад:
- Генерале - рече.
Гласът му беше дрезгав, понеже дълго не бе говорил, но прозвуча по
болезнено познат начин. Сякаш го чух да казва Бандите в пустинята.
- Не ме наричай така - Шазад го прегърна, по-внимателно от Делила. -
Какво стана със „Само ще се огледам и ще се върна за нула време?”.
Сред малкото хора, останали около Джин, избухна смях. Стоях отстрани.
Порових в съзнанието си, търсейки какво да му кажа - на място, на което не
принадлежах. Той отново се бе превърнал в чужденец. Всички тук, рамо до
рамо, бяха замисляли революция, докато аз бях стреляла по тенекиени кутии
в двора на чичовата къща.
- По-добре късно, отколкото мъртъв - каза Хала.
Тя не го прегърна. Но докато светлината от огъня танцуваше по
златистата й кожа, забелях как твърдостта й се изпарява.
- Да, и трябва на мен да благодариш - добави Бахи, дъвчейки. Стоеше
прав и продължаваше да тъпче храна в устата си, докато говореше. - Никой
така и не ми благодари.
- Мислех, че Свещените бащи изпълняват задълженията си в служба на
Бог, а не защото очакват благодарност от смъртните.
Джин грижливо избегна погледа ми, обръщайки се към Бахи.
- Значи е добре, че се провалих в обучението си, нали?
Бахи направи театрален жест с парче хляб в ръка. По главата на Делила
се посипаха трохи.
- Най-сетне трябваше да помогнеш на някого - каза Шазад. - А и Амани бе
тази, която те домъкна дотук.
Исках да прегърна Шазад и в същото време да изругая. Не бях забелязала
колко старателно Джин бе избягвал погледа ми, но думите на Шазад го
накараха да обърне очи към мен. Струпаните около него хора леко се
отдръпнаха. Аз все още седях на земята край огъня.
Двата месеца в пустинята натежаха между нас. Всичко, което ми каза, и
онова, което премълча. Тайните и лъжите. Осъзнаването, че този път не го
изоставих. Фактът, че за два месеца се превърнах от момичето, което го упои
и заряза в една долнопробна кръчма, в момичето, пренесло го на гръб дотук,
заставайки срещу вражески войници и гладни кожекрадци.
- Е - въздъхна Хала и се облегна безгрижно на рамото на Делила. - Поне
един от нас успя да се завърне с полуджин.
Новата дума още ми бе странна, та ми трябваше време да осъзная, че
Хала сочи... мен.
- Полуджин? - попитах, объркана.
Лицето на Ахмед потрепна. Каза нещо на Джин на ксичански. Той само
поклати глава, без да ме погледне.
- Това, че не разбирам езика ви, не ви дава право да говорите за мен.
Гласът ми прозвуча по-силно, отколкото ми се искаше. Виках в
присъствието на принц. На двама принцове.
- Амани - поде нежно Ахмед. - Може би е по-добре да седнеш.
Чинията, която Шазад ми даде, се бе катурнала на земята. Бях станала,
без да усетя, без никаква представа какво да правя. Но бях адски сигурна, че
предпочитам да стоя на двата си крака.
- А може би не. - Видях как Джин леко изви устни и у мен се надигна гняв.
- Лъжата е грях.
Джин най-сетне се обърна към мен:
- Тръгнах към ада много преди да те срещна.
В гласа му се долавяше съжаление.
- Не знаеш дали наистина съм... - започнах, но Джин ме прекъсна.
- Знаех, че си полуджин още преди да се досетя, че не си момче. Трябваше
само да видя очите ти.
Издайнически очи.
Косата на Делила. Очите на Имин.
Белегът на джина.
- Разбрах, че ти самата не знаеш, когато ми разказа за съпруга на майка
си. Нарече го „баща”. Полуджинове, които знаят какви са, не постъпват така.
Погледнах двамата полуджинове до него. Делила гризеше устни с
тревожно лице, а Хала едва не плесна с ръце при вида на смущението ми.
- Много галански войници са с очи като моите - изтъкнах.
- Очите на северняците са като мътна вода. Твоите са различни, с цвета
на стихиен огън. И не е само. - Сега, след като Джин вече не ме
пренебрегваше, бе насочил вниманието си изцяло към мен. - Ти знаеш
приказките по-добре от мен: джиновете не могат да лъжат. Същото важи и
за децата им. Залагам живота си, че никога не си изричала лъжлива дума.
Смехът ми бе кратък и бурен. Шазад направи крачка към мен, но аз се
отдръпнах.
- Смяташ, че съм честна?
- Не, ти умееш да заблуждаваш. Но не и да лъжеш.
Спомних си думите на Джин в магазина в Дъстуок.