Добра лъжкиня си. За момиче, което не лъже.
- В магазина те скрих от Нагуиб...
- Не го излъга. - Той се изсмя и последната възможност да му простя се
изпари. - Humo веднъж. Каза му, че не си видяла много хора. Нито много
чужденци в Дъстуок. Подвеждащи истини, но истини. Надхитри го. Точно
както направи с кервана. И с мен, когато ми каза, че мога да те наричам
Оман. Джиновете са могъщи измамници. -Спомних си колко лесно ми се
довери Джин. И изненадата на лицето му, когато му върнах компаса, след
като му бях заявила, че съм го продала с буракито. Не, не го казах направо,
само намекнах. Всъщност го бях изиграла. Понечих да отрека, но от устата
ми не излезе и дума.
- А какво е обяснението ти? - изревах, но Джин дори не трепна.
- Мога да продължа, ако искаш.
- Джин. - Предупреждението на Ахмед дойде отдалеч. Светът се бе стеснил
до Джин и мен.
- Пясъкът и слънцето изобщо не те изтощават. Мястото ти е сред тях. -
Спомних си думите му: Ти си необикновена. - Учиш езици ей така.
Той щракна с пръсти и аз осъзнах, че последните две думи са на
ксичански. През онези нощи в пустинята ми разказваше истории за далечни
страни, за техните езици. Всъщност бе ме изпитвал.
- Замълчи.
Едва произнесох думата. Какво каза Шазад за полуджиновете? Че са, че
сме, полезни. Затова ли ме е спасил Джин? Нима ме е влачил през пустинята
не като съюзник, не защото се нуждаехме един от друг, а защото е знаел, че
брат му ще има полза от мен?
Запристъпвах към него, хората се отместваха, притеснени, от пътя ми.
Приближих се толкова, че можех пак да го целуна. Онази целувка е била
просто трик. Подвела ме е. Аз бях създание на измамата, но не и лъжец.
- Защо да ти вярвам?
- Хайде, давай - отвърна той. Очите му блестяха. -Докажи, че греша.
Излъжи ме. Кажи ми, че се казваш Оман - този път направо. Че си момче на
име Алидад. Че не си полуджин.
- Защо да го правя?
Чувствах как устните ми се противят на думите, които ме предизвикваше
да произнеса.
- Защото не можеш.
Целият тържествуваше, докато гледаше как се боря със себе си.
Ръката ми се стрелна. Главата му се отметна и дланта ме заболя. И преди
някой да каже нещо, хукнах.
- Всички пистолети ли ще откраднеш, или просто ти трябва по един в
ръка?
Обърнах се. Ахмед ме наблюдаваше от входа на малката пещера в стената
на каньона. Едва го различих.
Реших да се махна. Дланта ми още пареше от шамара, когато взех
решението. Ала нямаше да си тръгна без оръжие. Затъкнах четвъртия
пистолет между шиймата, която бях вързала като пояс, тъй като нямах
колан, и бедрото.
- Може би трябва да пазите оръжието си по-добре, ако не искате хората да
се възползват.
- Не се налагаше, преди да се появиш - отвърна Ахмед.
- Ами замислете се, когато брат ти пак доведе някоя заблудена овца.
Избутах го настрани и закрачих напред. Ахмед ме следваше. След няколко
крачки се обърнах и попитах:
- Затворник ли съм?
- Не. - Ахмед сключи ръце зад гърба си. - Макар Джин да каза, че някой
трябва да тръгне след теб, та да те върне, когато ти призлее от инат.
- Той ми има вяра.
Не се опитах да скрия горчилката в гласа си. Докоснах пистолета на
кръста си.
- Така е - каза принцът. - Смяташе, че ще стигнеш много по-далеч.
Потропвах неспокойно с ударника на пистолета. Ахмед не грешеше. Бях
изтощена. И ранена. И гладна. На километри от всяко друго място. И още по-
далеч от местата, на които исках да отида. А най-много - още преди Джин да
се събуди и думата „полуджин” да ме връхлети, исках да остана.
- Защо?
Гласът ми трепна и аз прочистих гърло.
- Доколкото разбрах, си изминала много дълъг път дотук - отвърна Ахмед. -
Джин реши, че ще стигнеш донякъде, откъдето няма да можеш да се върнеш
сама.
Понечих да се засмея, но се въздържах. Бях готова да се престоря, че пред
мен стои обикновено момче от последната страна, но с по-мек акцент.
- Защо не ми е казал?
- Попитай го сама. Но ако трябва да бъда откровен... -Ахмед въздъхна.
Изглеждаше на повече от осемнайсет. - Полуджиновете са ценни, Амани. Не
ме разбирай погрешно - всеки - мъж или жена - в лагера е ценен. Но Имин е
най-добрият ми шпионин. А Хала е спасила повече хора дори от Шазад.
Благодарение на сестра си не умрях в султимските изпитания. Някои
изминават за дни разстояния, които биха отнели седмици на обикновените