хора. По време на война взимаш онези, които са най-полезни за каузата ти.
Искаше ми се Джин да бе опитал да ме убеди. С него се спореше толкова
по-лесно. А логиката на Ахмед не можех да отрека. С други думи, проблемът
бях аз.
- Не мога... - Запънах се. - Не съм като другите ти полуджинове. Струна ми
се, че досега щях да разбера, ако можех да променям лицето си или умеех да
създавам илюзии. Смятах да остана и да... правя това, което прави Шазад. -
Прозвуча ми глупаво. Шазад бе изцяло човек, но аз видях как убива
кожекрадец, без окото й да мигне. Без пистолет бях просто момиче. Не
полуджин. - Не си представям как ще стоя тук, за да сътворявам пълзящи по
хората буболечки или да се превръщам в друг човек.
- Ако искаш да си тръгнеш, свободна си да го сториш -каза Ахмед. - В
Мираджи е опасно за полуджиновете, но ти май знаеш как да се справиш. -
Помислих си за момичето, което галанските войници бяха убили в лагера. Тя
беше полуджин като мен. Спомних си как Джин ме предупреждаваше да
внимавам. Предупреждаваше ме за Изман. - Но ако решиш да останеш, тук
има половин дузина полуджинове, които ще ти помогнат да разбереш каква е
силата ти и какво можеш да направиш за каузата ни. Ако още искаш да го
направиш.
Честно казано, исках повече от всичко.
Глава 21
На клона висяха три нара. После станаха два, после - четири. Погледах
Делила, която сладко се усмихваше.
- Виждаш ли, не е толкова трудно?
Измина седмица, откакто Джин се събуди и Ахмед ми обеща, че ще ми
помогнат да открия силата си. Седмица, в която медитирах с Бахи и Делила
обясняваше как създава илюзии просто като го прави. Реши, че една
демонстрация ми стига.
- Безполезно е - обявих аз. - Дори не знаем дали имам дарба да създавам
илюзии.
- Обикновено полуджиновете я притежават - отбеляза философски Бахи.
- Просто опитай - настоя Делила.
- Да - добави Хала. - Направи така, че единият нар да изчезне, и вече ще
можеш да се мериш с уличните фокусници в Изман.
Взрях се в дървото. Не знаех какво да направя. Хала твърдеше, че силата
идва от главата й. Делила пък смяташе, че излиза от сърцето й. Не откривах
нищо - нито в главата, нито в сърцето си. Обзе ме тревога, която прерасна в
ярост. Не можех да променя тялото или лицето си, още по-малко да се вмъкна
в нечий ум или да сътворя неща от въздуха. Хората в лагера се обзалагаха
колко време ще ми трябва да открия силите си. Или, както се мълвеше,
просто не ги притежавах.
Докато са взирах, един от наровете се пръсна и от него изтече черна
гадост. Знаех, че това е дело на Хала. Инстинктивно грабнах пистолета.
Прицелих се с лекота и натиснах спусъка. Нарът се взриви в семена и червен
сок; илюзията на Хала изчезна.
- Ето - казах, прибирайки пистолета. - Сега са два.
Чух смях и извърнах глава. Явно Джин ме бе наблюдавал. Отиваше към
центъра на лагера с куп дърва на рамо. След като получи адекватна помощ,
бързо се възстанови от ухапването на кошмара. Предния ден видях как се
упражнява в ръкопашен бой с Шазад. Тя го надви. Убедително. Но поне
известно време издържа.
Вратът ми пламна от срам, когато Джим ми отдаде чест и се обърна. От
седмица се заигравахме - Джин се преструваше, че между нас всичко е
наред, а аз - че той не съществува.
Изглежда, мислеше, че ме е подвел да дойда тук, но нямаше значение.
Свали ме от влака, за да ми попречи да ида в Изман, а не за да ме защити.
Убеди ме, че най-добре е да тръгна с кервана, разчитайки, че не познавам
както трябва страната си. А аз се съгласих, защото бях достатъчно глупава,
та да повярвам, че наистина сме екип.
Прогоних мрачните мисли. Беше дребнаво от моя страна да тая омраза
към Джин. Трябваше да сме съюзници. Край нас се водеше война. Джин бе
сторил необходимото.
- Знаеш ли, че създаваш илюзии, докато спиш? - попитах Делила.
Прозвуча по-остро, отколкото исках. - Няма как само с концентрация да се
превърна във всемогъщ джин за една нощ.
- Да направим почивка - намеси се Бахи, преди Делила да отговори. -
Остават само няколко часа до мръкване, а тази нощ е Шихабиан.
Хала погледна, притеснена, към небето. Слънцето се снижаваше. По
лицето й премина нещо, което не беше високомерие. Делила също го забеляза
и сложи ръка на рамото на момичето.