но брат ми вече имаше последователи в Изман. Мислех, че Джин ще му
строши носа, когато го открие с компаса. Но вместо това Шазад счупи
неговия.
Джин беше ми казал, че момиче е счупило носа му и брат му го е наместил.
Тогава реших, че става дума за любовна разпра, а всъщност е била Шазад.
Все пак се зарадвах, че не всичко е било лъжа.
- Джин поне се надяваше Ахмед да не бъде убит в султимските изпитания.
Че после ще си тръгнем, а Ахмед ще спре да се бие. - Тя посочи лагера край
нас. - Сгреши.
- И защо е още тук?
- Джин винаги е бранил Ахмед - още като са били малки момчета.
Нахвърляше се на всеки, който посмееше да нарече Ахмед... - Тя произнесе
непозната за мен ксичанска дума.- Означава „мръсен чужденец",
предполагам. И няма да спре да го защитава. Но мисля, че не му е простил,
задето обикна нещо извън семейството. Е... може би вече е започнал да го
разбира.
Тя ме погледна с лека усмивка. Вратът ми пламна.
- Не е... - Запънах се. - Джин и аз не сме...
- Ако беше истина - изтананика Делила с момичешки глас, - щеше да го
изречеш.
Тя се засмя и побягна, оставяйки ме още по-объркана.
Беше късен следобед, което значеше, че Шазад вече е приключила
тренировките и се е прибрала в нашата шатра. Или по-точно, в своята.
Преспах там първата вечер, съсипана от разкритието, че съм полуджин. И
после просто останах. Още не беше ме изгонила; в моята част на шатрата
имаше куп нейни дрехи, които бе ми дала назаем, в контраст със спретната
по войнишки част, обитавана от нея. Сякаш отново си бях вкъщи.
Когато влязох в палатката, надиплена дреха полетя към лицето ми.
- Дръж! - каза твърде късно Шазад.
Вдигнах дрехата от пода. В пръстите ми се разгъна златист плат с
тъмночервена бродерия.
- Какво е това? - попитах.
- Събитието е рядко и по традиция носим най-хубавите си дрехи. - Видях,
че Шазад е вече облечена за Шихабиан. Беше толкова безупречна, та ми се
стори малко неестествено. Тъмната й коса бе вдигната над главата й, златни
фиби проблясваха на залязващата светлина, а изящен халат падаше на
вълни край тялото й - беше толкова наситенозелен, че в сравнение с него
дърветата бледнееха.
- Не се сетих да взема най-хубавите си дрехи - просто гледах да спася
живота си.
Плъзнах ръце по плата и си представих как се обличам и се превръщам в
приказен феникс от злато и огън.
- Ами просто ще ползваш най-хубавите дрехи на приятелката си - каза
Шазад.
Приятелка. Простичката дума прикова вниманието ми. След раздялата с
Тамид се научих да отпъждам приятелите.
Шазад усети колебанието ми.
- Имам и други халати. Ако този не ти харесва - добави бързо и прибра
един кичур зад ухото си, сякаш се притесни, само дето това бе невъзможно.
- Имин върна ли се? - попитах.
Въпреки уверенията на Делила, все пак се тревожех за жълтоокото
момиче в галанския лагер.
- Не - Шазад стана сериозна. - Още не. Ще почакаме до края на Шихабиан
и утре ще я потърсим.
За да се уверим, че не е последвала съдбата на момичето с червените
коси.
- Кои ще я потърсим? - попитах, докато се събличах.
- Аз и Джин. И ти, ако искаш.
Замотах се с копчетата, думите на Делила звучаха в съзнанието ми.
- Мисля, че не е редно да напускам лагера, преди да съм открила силите
си.
Не прозвуча убедително. Дори на мен. Шазад изсумтя недоверчиво.
- Колкото и кратък да се окаже животът ни, ако революцията се провали,
не можеш вечно да го избягваш.
Досега успявах дяволски добре.
Свещеното време на Шихабиан настъпи, когато слънцето се скри -
възпоминание за нощта, в която Разрушителката на светове дошла на
земята и донесла мрака със себе си. Миналата година Тамид така шеметно
ме въртеше, че ми се виеше свят. Двамата се смяхме, крепейки се един друг,
замаяни от танците и напитките. Празнувахме до полунощ, когато целият
свят потъмняваше в памет на първата нощ. А после, когато луната и
звездите се показаха, се молихме до изгрев.
Ала празненствата в Дъстуок не можеха да се мерят с тези в оазиса.
Фенерите бяха окачени толкова нагъсто, че почти не виждах клоните от
светлината. Смокини, набрани направо от дърветата, торти, толкова сладки,
че пръстите ми залепваха. Въздухът ухаеше на масла и тамян, на дим, храна
и пустиня.
Усещах допира на коприната и муселина на взетия назаем халат.