Изгледах го.
- А ти защо си пак тук, щом е толкова опасно?
- Защото парите ми трябват. - Отново отпи от мяха и стана. - Пък и
винаги се измъквам жив. Поне до момента.
При тези думи почувствах внезапна болка. Знаех какво е да си отчаян.
Той протегна ръка, за да ми помогне да се изправя. Не я поех.
- Едва ли ти трябват толкова, колкото на мен - промълвих тихо.
За момент почувствах, че се разбираме. Бяхме на една и съща страна. Но
все пак бяхме и един срещу друг.
Чужденецът дръпна ръката си.
- Както кажеш, Бандит.
Отдалечи се. Поседях още малко, като се опитвах да се убедя, че той
просто е целял да ме сплаши. Знаех, че и двамата можем да победим Дамад.
Ала чужденецът беше добър стрелец.
Аз обаче бях по-добра. Трябваше да бъда по-добра.
Събирачите на залози отпращаха последните си клиенти, докато тримата
се подреждахме отново на линията. Този път малкото босо момиче донесе
само един куршум. В другата си ръка държеше парче черен плат.
- Последният ни рунд тази вечер! - обяви Хасан. - Блъфът на слепеца.
Протегнах ръка към превръзката за очи, но в този момент прокънтя
изстрел.
Наведох се, преди да осъзная, че звукът идва отвън. Някой изпищя.
Половината хора скочиха на крака, надничаха един над друг, за да видят
новата атракция. Нямах видимост, но чух гласа съвсем ясно.
- В името на Въстаналия принц Ахмед! Нова зора, нова пустиня!
По тялото ми преминаха тръпки.
- Да му се не види! - Чужденецът потърка брадичка с кокалчетата на
пръстите си. - Това не беше умно.
Нова зора, нова пустиня. Всеки бе чувал лозунга на Въстаналия принц, но
само като шепот. Само идиот би дръзнал да обяви открито подкрепата си за
непокорния син на султана. В Последната страна имаше твърде много мъже
със стари възгледи и нови оръжия, за да се осмели някой да нададе глас
срещу султана.
Сред шумотевицата се дочуваха отделни реплики:
- Въстаналият принц е убит преди седмици в Симар...
- Чух, че се крие в пещерите на Дерва с демоничната си сестра...
- Да се обеси незабавно...
- В този момент напредва към Изман!
Бях чувала тези истории. Както и много други. От деня на султимските
изпитания, когато принц Ахмед се завърна след петнайсет години отсъствие,
за да се състезава за трона на баща си, разказите за него бяха на границата
между фактите и митовете. Разправяха, че той категорично спечелил
султимските изпитания, но вместо да го обяви за наследник, султанът
заповядал да го убият. Други твърдяха, че принцът опитал да открадне
победата с помощта на магия, но все пак загубил. Общото във всички версии
беше само че след като не успял да завоюва трона на изпитанията, избягал в
пустинята, където подготвял бунт, за да си върне властта.
Нова зора. Нова пустиня.
В гърдите ми припламна вълнение. Повечето истории, които знаех, се
отнасяха за отдавна умрели хора. Историята на Въстаналия принц бе
различна - всички я изживявахме в момента. Независимо че в най-скоро
време можеше да го убият.
Боричкането навън бе кратко, след което тъпакът до вратата домъкна
едно хлапе, теглейки го за яката. Момчето беше на същата възраст, на която
изглеждах и аз в сегашната си маскировка. От тълпата се понесоха пиянски
възгласи.
- Я виж ти! - разнесе се гласът на Хасан, докато мъжът се опитваше да
привлече отново вниманието на тълпата. Момчето стана, олюлявайки се, по
лицето му се стичаше кръв. Явно бе понесло няколко тежки удара по лицето,
но нищо по-лошо. Все още нямаше рани от ножове или куршуми. - Изглежда,
имаме доброволец!
Здравенякът побутна момчето напред и го блъсна в мишената. Сложи
бутилката на главата му. Сърцето ми потъна като камък в стомаха.
- Значи имаме нова игра! Блъфът на предателя - изграчи Хасан с
разперени ръце.
Тълпата отвърна с рев.
Можех да уцеля бутилката, без да нараня хлапето. И чужденецът щеше да
се справи. Ала шампионът се люлееше и поглъщаше поредната бутилка. Не
бях сигурна дали ще уцели земята, ако се опита, да не говорим за друго.
Момчето потръпна и бутилката се стовари в праха с тъп звук. Хората
нададоха гневни викове. Хлапето изглеждаше така, сякаш щеше да се
разплаче, а биячът на Хасан изпъваше раменете му и слагаше отново
бутилката на главата му.
- Момчето е пребито, не може да стои на краката си, камо ли да задържи
бутилката неподвижна - дочух да казва чужденецът. Говореше на Хасан. - Не