Златистият плат се спускаше по тялото ми като никоя друга дреха, която бях
обличала. Бях го пристегнала в кръста. Шазад бе по-пълна от мен, но в тази
одежда нямаше да ме сметнат за момче, особено след като тя разтвори
горните три закопчалки. Дълго упорствах, но Шазад беше по-добър боец от
мен и накрая се наложи да й се подчиня. Реших, че ще се опита, но няма да
успее да ме превърна в нещо ярко и изключително красиво като самата нея.
Но когато ми подаде огледалото, нещо диво, прелестно ме погледна оттам.
Косата ми бе къдрава и отчасти вързана; падаше на вълни, които
докосваха врата и челюстта ми, като че бях насред пясъчна буря. Устните ми
бяха яркочервени, сякаш окървавени, а черните линии около сините ми очи -
толкова плътни, че се притеснявах за всеки, който попаднеше на мерника
им.
Може би наистина принадлежах на революцията.
Двете минавахме край огньовете, хората ни заговаряха и с лекота ни
приобщаваха към веселото бърборене. Ядох медени торти и отпивах сладко
вино. От време на време забелязвах Джин край най-големия огън - играеше
разни игри със сестра си и се смееше, когато загубеше.
До един от огньовете видях две котки. Едната синя, другата сива, със
снопче сини косми на челото. Наведох се да погаля разсеяно синята и вместо
котка, осъзнах, че галя почти голо, много синьо момче.
- Весел Шихабиан, генерале! - каза момчето на Шазад, която почти не го
погледна, докато минаваше край него.
Опитвах се да гледам лицето, а не други части от тялото му.
- Из - отвърна Шазад и кимна на синекожото момче, -запознай се с Амани.
Амани, това са близнаците. Или поне единият от тях. Изпратихме ги да
доставят нови запаси в лагера, върнаха се едва тази сутрин.
Бързо извърнах очи и забелязах, че Шазад е прекалено развеселена.
Другата котка също се превърна в момче.
Приличаше на Из, но кожата му бе тъмна. Само косата му беше бледосиня
като кожата на брат му.
- А това е Маз - посочи го Шазад.
Маз се ухили.
- Единствени и неповторими!
Стрелнах с поглед него и близнака му.
- Кой те е учил да броиш?
Близнаците засияха от радост.
- Значи ти си новият полуджин - каза Из и ме огледа, без да се притеснява
от голотата си. - Искахме да се запознаем с теб.
- Чудехме се дали си наша сестра - допълни Маз. - Заради очите ти.
Той посочи косата си, неестествено синя, няколко нюанса по-различна от
очите ми. Ако и двамата я бяхме наследили от бащите си, може и да имахме
един и същ баща. Прозрението, че е възможно да имам брат, за чието
съществуване не подозирах, ме разтърси.
- Винаги съм искал сестра - заяви ведро Из. - Срещала ли си Хала? Тя и
Имин са деца на един и същ джин. Майките им живели на една улица в
Изман.
Значи аз бях отговорна, че златооката сестра на Хала рискуваше живота
си в галанския лагер. Изглежда, постоянно й давах причини да ме мрази.
- Амани не е наша сестра - заяви Маз. Изглеждаше разочарован. - Иначе
как щяхме да кажем, че не е наша сестра.
- И все пак! - оживи се Из. - Може да се научиш да променяш формата си
като нас. Би било чудесно.
- Искаш ли питие? - попита Шазад и за моя радост ме измъкна от голите
близнаци.
Скоро започнаха танците. Никога не бях танцувала истински на
Шихабиан. Беше невъзможно с увредения крак на Тамид. А ненавиждах
мисълта да оставя приятеля си сам. Но скоро се отпуснах и се понесох между
огнените искри, преминавайки от един партньор на друг. Питиета се лееха
по-свободно, хората станаха по-небрежни, а танците - по-диви. Залитнах
край Шазад, която танцуваше с Бахи, и ръцете на следващия партньор ме
уловиха и завъртяха с лице към него.
Гърдите ми се опираха в тези на Джин. И двамата спряхме, танците край
нас продължаваха. Усещах топлината на ръцете му през тънкия плат на
халата. Седмици наред се преструвах на момче пред него, а сега всичко,
което ме правеше момиче, беше в ръцете му. Огледа ме бавно и само за миг
спря поглед на червената шийма, завързана около кръста ми. Тази, която бе
ми дал той. Още отдавна, в Сази.
- Изглеждаш, сякаш си родена от огъня.
- Джин... - започнах аз.
Така и не довърших. Полунощ се спусна като покривало над небето, както
ставаше на Шихабиан. В един момент имаше огньове й фенери, звезди и
лунна светлина, а в следващия - само мрак.
Независимо че буракитата бяха по-малко, а духовете не нападаха толкова