хора, независимо колко фабрики за желязо изникваха, това беше магия,
която не избледняваше. Живееше в паметта на самия свят. Първият
истински мрак, когато клечките не се запалваха, огнивото ставаше
безполезно, а звездите изчезваха. Джин отдръпна ръце от мен, усещането за
близостта му угасна. Не можех да го последвам. Не и в този мрак. Всички
стояхме по местата си, напълно неподвижни. Чакахме светлините да се
върнат.
Пламък проблесна вдясно от мен. Звездите се появявала една по една. Все
още никой не проговаряше. Часовете преди полунощ бяха празнични, сега
наставаше времето за молитви и спомени. Потърсих с очи Джин, докато
хората се отправяха към единствения огън като нощни пеперуди.
Разказвачът беше млада жена. Тя седна на висок камък до огъня,
полуджиновете се събраха около нея с лице към другите.
- Светът бе създаден от светлина - започна разказвачът, традиционното
начало. Приказките бяха различни, но винаги започваха с тези думи. - И
после настана светлина. Разрушителката на световете дойде от мрака, който
съществуваше само там, където слънцето не достигаше.
Мернах главата на Джин, докато се измъкваше от тълпата. Последвах го,
провирайки се между хората, които коленичеха за молитва. Вървях, докато
шумът и светлината останаха в далечината и пред погледа ми се разкри
пустинята.
- Синеок бандит.
Подскочих, когато чух гласа на Джин. Вече можех да различа фигурата му
на завръщащата се светлина.
Той отпи от бутилката, която носеше, и за секунда си помислих, че го
прави, за да събере кураж да ме погледне в лицето.
- Искаш ли питие? - Той ми подаде бутилката. - Някога познавах едно
момиче от Последната страна, което носеше на пиене, а аз изпадах в несвяст
по кръчмите.
Имаше предвид „Пияният джин" край разрушените мини на Сази, когато
бях обикновено момиче с пистолет, което понасяше алкохол, а той бе
чужденец, който не понасяше хапчета, пуснати тайно в чашата му. Когато
още не бяхме полуджин и принц. Когато бях толкова сигурна във всичко, а
той започна да ме лъже.
- Но пък - продължи Джин и отпи отново - онова момиче не си тръгваше
насред приказките.
В този момент пламнах. Запратих бутилката на земята; пясъкът
попиваше разлятата течност. Очаквах да ме спре, да хване ръката ми, преди
да го ударя.
- Приказки и лъжи. - Открих гласа си и преглътнах всичко, което се
надигаше в гърлото ми, за да не се разплача. - Не ги харесвам, както някога.
Но сигурно вече си разбрал, че лъжите, с които ме доведе тук, са вятър
работа. Чу ли какво се говори? Разправят, че съм единственият полуджин без
дарба. - Беше замаян от алкохола, но се опитваше да се съсредоточи. -
Помисли ли поне веднъж да ми кажеш какво съм?
Изведнъж Джин изпълни сетивата ми - усетих носещата се от него
миризма на алкохол, усещах топлината му, виждах лицето му, както и
татуировките, прозиращи под дрехата му.
- Искаш да говорим за това? Сега ли?
- Защо не? - Разперих предизвикателно ръце. - Защо не ми кажеш какъв
беше планът? Какво щеше да направиш, ако положението в Дасама беше
друго? Щеше ли да ме вържеш като затворник и да ме довлечеш дотук? Или
вече бе подготвил други лъжи?
- Не съм те карал да идваш тук. - Джин впи очи в моите, но аз нямах
намерение да отстъпя. Беше казал, че очите ми ме издават. Исках да види
колко предадена се чувствах. - Не съм те довел тук с измама, не съм те молил
да идваш.
- Какво очакваше да направя? Да те оставя да умреш?
- Можеше да го направиш.
- Не бих го сторила.
- Истината е, че нямах представа какво да правя, когато дойдох при теб,
Амани. Опитах да те оставя в Дъстуок понеже не исках да те домъкна при
Ахмед като някаква награда. Върнах се за теб, защото не исках Нагуиб да те
убие. Но се наложи да избирам - или единия брат, или другия. - Вдигна ръка,
сякаш да се протегне към мен, но се отказа. - Зарадвах се, когато се събудих
в Сази, защото те нямаше - това означаваше, че си поела по собствения си
път. Но се зарадвах и че бе взела компаса - това ме накара да тръгна след
теб. И да, излъгах те за Изман - не исках да ходиш там, защото се боях, че
някой ще разбере каква си, ще те отвлече и ще те продаде на султана. И те
насочих към Дасама, защото се надявах, че ще ми се удаде възможност да те
кача на някой кораб и да те изведа от страната, преди да са те убили.