Лицето му бе толкова близо. Спомних си какво каза веднъж, докато
бродехме в пустинята - че морето е с цветовете на очите ми.
- Нямаш право да решаваш вместо мен.
Избутах го от себе си, опитвайки се да го махна от пътя си, от главата си.
- Но той има? - викна Джин. - Брат ми обявява, че си полуджин, и ти
веднага решаваш, че това ще осмисли живота ти? Че тази съдба е по-добра,
отколкото да бъдеш Синеок бандит?
Завъртях се около него, косата ми се бе разпуснала и се вееше във
въздуха.
- Нямаш право да ме съдиш, че искам да бъда повече от безполезна
песъчинка в пустинята. Не и след като си роден могъщ и важен.
- Така ли? - С две бързи крачки прекоси пясъка, беше почти опасно. -
Роден съм в същата година като още десетима братя и дванайсет сестри.
Никой не става важен само задето се е родил. Но ти беше важна, когато те
срещнах - момичето, облечено като момче, което само бе се научило да
стреля, което мечтаеше и спестяваше всяка пара. Момиче, направило
живота си значим. Нея харесвах аз. Какво толкова се случи, откакто дойде
тук, че се оказа безполезна и незначителна? Че единствено одобрението на
брат ми и някаква сила, от която не си се нуждаела преди, могат да те
направят важна? Затова не исках да те замесвам в революцията, Амани. Не
исках Синеокият бандит да бъде заличен от един принц без царство.
Отчаяно исках да му кажа, че греши, но езикът ми се скова. Това, разбира
се, не значеше, че е прав.
- А ти защо се бориш за тази страна, щом не е заради него? Страната,
която не разбираш и за която не искаш да се бориш...
- Права си - прекъсна ме той. - Никога не съм разбирал тази страна. Не
разбирах и защо той изостави всичко, за да остане тук. Не и преди да те
срещна.
Чувствах се така, сякаш пропадах. Сякаш той трябваше да вземе думите
си назад, за да стъпя отново на краката си.
- Ти си тази страна, Амани - промълви по-тихо той. -Ти си по-жива от
каквото и да е по тези земи. Ти си огън и барут, винаги с пръст на спусъка.
Стояхме близо, гневът пулсираше между нас. Сърцето ми туптеше
ускорено - или може би беше неговото. Вдишвахме се един друг.
Просто той и аз.
В мен имаше повече огън, отколкото в мига, когато разбрах, че съм
полуджин. Понечих да протегна ръце към него, но ги отдръпнах.
- Джин - гласът на Бахи развали мига. Лицето му бе по-мрачно отвсякога. -
Ахмед те търси. Имаме новини за оръжието на Нагуиб.
- Оръжието е на път. - Имин пиеше вода. Тя - той -беше дошъл на бегом от
галанския лагер.
- Видя ли го? - попита Шазад.
Имин поклати глава. Още беше с вида на галански войник. Всички от
вътрешния кръг стояха около него в очакване на всяка негова дума: принцът,
Шазад, Джин, Бахи, Хала. И аз.
- Само слухове. Случайни пожари в Изман, опитват се да ги припишат на
нас. И три изгорели кораба на пристанището. Но тази сутрин получихме
официално съобщение до галанския лагер. Командир Нагуиб идва като
представител на баща си, за да уговори условията на съюза.
- Е, определено звучи като „Носим ви оръжие, за да смажете бунта” -
изкоментира Хала и сложи ръка на рамото на Имен - сестра и брат в едно.
- Знаят ли къде сме?
- Още не. - Имин извади нещо от джоба си и го остави на масата. Двата
компаса. Компасът на Ахмед, който взе на тръгване, и този на Джин, който
оставих в галанския лагер. Гърдите ми леко се отпуснаха. - Но са близо.
- Значи ще преместим лагера.
- И къде ще отидем? - намеси се Бахи. - Ако тръгнем на север, ще
попаднем в ръцете на галаните. Ако поемем на запад, ще пресечем
границата с Амонпор - стига планинските кланове да не ни спипат първи. На
изток - баща ти ще ни убие, на юг властва пустинята. Беше различно, когато
избягахме от Изман, но въстанието се разрасна, вече не сме само шепа хора.
Не можеш да преместиш държава, дори да е малка.
- Прав е - отбеляза Шазад.
Ахмед стисна масата. Кокалчетата на пръстите му побеляха.
- Тогава ще го прихванем - заяви Джин. Взе компаса си от масата.
Стрелката трептеше лудешки и сочеше към компаса на Ахмед. - С влак ли го
местят?
Имин кимна - русите му галански кичури потрепнаха.
Ахмед не проговори веднага. Всички се вкопчихме в мълчанието му.
- Не трябва да разберат, че търсим оръжието - каза най-сетне той.
Говореше на Джин - не на своя генерал, нито на полуджиновете. На брат си. -
Трябва да изглежда така, сякаш сте обикновени бандити и обирате