влаковете за пари. Джин, вземи...
- Аз ще отида.
Думите изскочиха от устата ми, преди да ги обмисля.
Всички погледнаха към мен.
Спорът ми с Джин беше отпреди минути. Той бе прав. Нямаше да съм
добра в нищо, ако просто чаках силите ми на полуджин да се появят. Бях
бездействала прекалено дълго.
- Ти си опасна - каза спокойно Ахмед.
Не беше отказ.
- Бих поел риска на мига - заяви Джин, гледайки брат си. - Не ми трябва
като полуджин.
Шазад се обади вместо мен.
- Амани е най-добрият стрелец, когато съм виждала, и умее да се
преструва на човек. Правила го е през целия си живот.
- Мога да се справя - настоях аз.
Ахмед прикова очи в моите и за момент не приличаше на нечий приятел
или брат. Имаше вид на принц. Изпънах гръб, опитвайки се да изглеждам
като достоен войник.
Той кимна.
- Тръгвате по изгрев.
Глава 22
- Знаеш ли защо наричат това Хребет на мъртвеца? - попита весело Бахи.
Не спираше да говори, откакто бяхме кацнали. Из ни бе пренесъл през
пустинята във формата на гигантски рок. В момента синекожият полуджин
лежеше свит сред камъните във вид на голям син гущер. Поне не се
опитваше да стъкми лагер като голо момче.
- Да не би да е, защото ще те убия, ако не спреш да приказваш? - попита
Шазад и запрати една съчка по него.
- За жалост, създателите на картата не са те очаквали, Шазад. - Бахи опря
ръка на рамото й. С другата направи жест към планината, на която
кацнахме. Под нас пустинята се простираше във всички посоки. Освен на
север, където едва различавах нещо, за което Джин каза, че е морето. А
точно под нас, право през планината, минаваха релсите. - Защото много
работници са загинали при взривете за прокарването на тунелите - обясни
Бахи. - Казват, че неспокойните им призраци витаят край релсите.
- Поредният чудесен резултат от съюза между султана и галаните - рече
Джин, изрита един камък и постави спалния си чувал.
Джин винаги го наричаше „султана", за разлика от Ахмед, който говореше
за него като за техен баща.
- И ни го казваш сега? - Хала блъсна Бахи. - Точно когато ни предстои да
взривим тунел?
- Просто се опитвам да помогна да обмислим положението.
Ведрото настроение на Бахи ми идваше малко в повече, като се има
предвид, че едва сдържах нервите си.
Релсовият път, който минаваше през Хребета на мъртвеца, свързваше
Изман с галанския военен лагер от другата страна на планините. А лагерът
на Ахмед бе само на ден път оттам.
Щяхме да се постараем оръжието да не стига до галанския лагер. Влакът
трябваше да мине след два дни. Утре трябваше да поставим в тунела
експлозиви, които да спрат влака. Щяхме да се качим на него, преструвайки
се на бандити. Хала щеше да влезе в съзнанието на пътниците и да ги
накара да видят дванайсетима бандити, а не нас четиримата. Войниците
щяха да хукнат след бандитите и ние - да отмъкнем оръжието.
- Свещените бащи не трябва ли да размишляват в мълчание? - попитах аз,
докато изтупвах спалния си чувал.
Настроението на Бахи изобщо не се помрачи.
- И бездруго съм твърде млад и красив, за да бъда баща.
- Сара не смята така - измърмори Шазад.
Чудех се дали не е успял да стане Свещен баща заради Сара. Той
твърдеше, че веднъж се напил преди сутрешна молитва и повърнал върху
робата на Свещения баща, но се носеха и други истории за неуспешната му
подготовка.
- Никой не може да докаже, че детето е мое - сви рамене Бахи.
- Има същата голяма уста - отвърна Шазад.
- Та той е бебе - настоя Бахи. - По цял ден само пищи.
- Значи наистина ти е син - промърморих аз.
Джин изсумтя.
- О, добре - въздъхна Бахи и извади бутилка от чантата си. - В такъв
случай да пием за сина ми.
- Защо носиш алкохол? - Шазад разтриваш слепоочията си, сякаш имаше
махмурлук.
В отговор Бахи извади още две бутилки.
- По медицински причини. Отбелязано е в Светото писание, може да
проверите. Първо дамите!
Подаде й бутилката и я изгледа победоносно, когато тя обви пръсти около
нея. Той задържа ръката си малко по-дълго от необходимото. Явно съм била
права, че е напуснал светото паство заради момиче, ала не вярвах, че се е
казвала Сара. Чудех се дали Шазад е забелязала, или се преструва, за да му
спести мъките.
- Знаеш, че не ми е позволено да пия - каза Шазад и отпи голяма глътка.