посоката, в която гледах, надолу по релсите, видях слънчевата светлина да
проблясва в нещо. - Това не е ли...
Небето се събуди с писък, преди да довърша.
И двамата вдигнахме глави и видяхме Из да кръжи над лагера, после да се
спуска надолу, превръщайки се от птица в момче на няколко крачки над
земята. Изправих се на крака и се обърнах към лагера, паниката вече
туптеше в гърдите ми. Но Джин ме хвана за кръста. Извърна тялото ми
рязко. Устата му се впи отчаяно в моята.
Ръцете му прогаряха голата кожа в долната част на гърба ми. Докосването
му запалваше искри по края на дрехите ми. Не знам дали неговата целувка
ме възпламени, или просто освободи огъня, който отдавна гореше в мен.
Джин се отдръпна преди огънят да ме погълне, но ръцете му останаха на
бузите ми.
- Още ли се чувстваш безсмъртна, Бандите?
Хукнахме към лагера. Шазад вече беше будна и въоръжена. Очите на Из
искряха с лудешки блясък.
- Идва влак.
Шазад разтресе глава, сякаш се опитваше да проясни съзнанието си.
- По разписание няма други влакове преди нашия - каза тя,
потвърждавайки това, което всички си мислехме.
Разчетох го на лицето на Шазад в мига, в който самата аз го осъзнах.
- Качили са го на друг влак. - Можех да изрека това, което си мислехме
всички. - Оръжието е на този влак.
Нямаше време да взривим тунелите, нямаше време да спрем влака, за да
се качим. На това разчитаха. Всички мълчаха, докато се намествахме на
скалата, която гледаше към тунела. Първо чувах само дишането на другите,
после тракането на релси; след това не чувах друго освен тътена на
планината под нас, докато влакът минаваше през тунела.
Чакахме.
Чакахме.
Влакът прелетя, бълвайки черен дим.
- Сега!
Тичахме, плъзгахме се надолу по планината, после се гмурнахме във
въглищен дим. Черният облак нахлу в дробовете и носа ми, заслепи очите ми
и се проснах. Скочих, преди да усетя парещата болка от порязване в рамото.
В един миг под мен имаше камък, в следващия - въздух. Целият свят бе
спрял.
Краката ми опряха покрива нестабилно; залитнах към ръба, обзета от
паника. Нечия ръка хвана моята. Джин ме издърпа. Нямаше как да му
благодаря сред оглушителния шум на влака. За секунда здраво вплетох
пръсти в неговите.
ПосЛе ме пусна. Двете с Шазад поехме към предната част на влака, Джин,
Бахи и Хала - към задната. Не поглеждах надолу - нито към релсите,
префучаващи под нас, нито към каквото и да е. Придвижихме се максимално
близо до челото на влака, без да се качваме на локомотива.
Спуснах се надолу първа към вратата, през която щяхме да влезем,
притисната към металния звяр, опитващ се да се отърси от мен с яростни
движения. Въздухът свистеше в ушите ми.
Шазад скочи до мен с грацията на котка. Проверих пистолета на колана
си, тя хвана дръжката на острието.
Страх и вълнение се бореха в мен. В очите на Шазад съзирах чувства,
които изпитвах и аз. Обърнахме се едновременно.
Вратата на вагона се разтвори под напора на краката ни.
Посрещнаха ни празни седалки. Прашни стъклени фенери се поклащаха
тихо от движението на влака. Шазад и аз взехме оръжията си. Един от
прозорците бе разбит, пред него имаше обърната маса.
Движехме се безмълвно напред, пръстът ми беше на спусъка, а другата ми
ръка - на резервния пистолет.
Напредвахме през празните вагони на влака. Някъде по средата Шазад
изрази гласно страха, който изпълваше съзнанието ми:
- Трябваше вече да са тук.
Стиснах по-здраво пистолета и си пожелах да има по какво да стрелям.
Когато отворихме следващата врата, между нас и другия вагон зейна
дупка с дължината на ръка. Стори ми се широка колкото Долината на Дев.
Не можех да погледна надолу. Нямаше да погледна надолу. Релсите се
размиваха шеметно под нас. Но трябваше да продължим. Трябваше да
открием оръжието, преди то да открие нас.
- Дръпни се - казах на Шазад и прибрах пистолета. - Аз ще мина първа.
Нямаше време да спори - стиснах рамката на вратата, отстъпих крачка и
се люшнах напред.
Вятърът свистеше в ушите ми, сякаш ми се надсмиваше.
Блъснах се в другия вагон. Вратата не поддаде. Спънах се, ръката ми се
стрелна встрани. Не усещах само въздух, сърцето ми се срина в стомаха и
като че ме теглеше надолу, право към релсите.
Напипах нещо твърдо от метал - стълба от лявата страна на вратата.
Изправих се разтреперана, вкопчена в студения прът. Виждах само ръцете