удоволствие. - Но жалко за хубавата ти братовчедка. Тя изобщо не се оказа
толкова полезна, колкото твърдеше. Сакатият ти приятел също не свърши
работа.
Тамид. Този път не се сдържах.
- Знаеш ли - той затегна маншетите си, - по-добре ми кажи къде е моят
брат кандидат-узурпатор и ще си спестиш много болка. Залових седмина
ваши, а ми е нужно един да проговори. Всъщност един ми е нужен жив.
Той докосна пистолета на бедрото си.
- Явно не си добър в залаганията - обади се Шазад.
Прецених, че акцентът й го накара да се обърне.
- Шазад Ал’Хамад?
Тя примигна, сякаш наистина бяхме гости на парти.
- Извинете, познаваме ли се?
Лицето му се смрази.
- Разбира се. Не съм очаквал единствената дъщеря на великия генерал да
забележи един от многото синове на султана. Ние пък забелязахме теб.
- Забелязах значимите - отвърна хладно Шазад.
Видях как думите прорязват Нагуиб, сина, комуто не бяха позволили да се
състезава за трона, смазвайки момчето в него.
- Нали разбираш, че баща ти ще увисне на бесилото за това. За мен не е
проблем, откакто баща ми обеща, че един ден аз ще стана генерал. - Нагуиб
посегна към лицето на Шазад. - Той ще бъде обесен, ако баща ми прояви
милосърдие. А с теб ще се заема аз...
- Ако я нараниш, ще гориш в ада. - Бахи говореше неясно заради кръвта,
която се стичаше от носа му. - Ако не ми вярваш, попитай полуджина. Тя не
може да изрече лъжа.
Нагуиб ме погледна и сякаш най-сетне забеляза странните ми очи.
Осъзнах, че Бахи има предвид мен, макар да ме предупреждаваше да не
го правя. Да не мамя вселената, създавайки истини. Но сега ме молеше да го
сторя. За Шазад. За да я спася.
- Докосни я и ще умреш с писъци. - В мига, в който думите излязоха от
устата ми, се превърнаха в истина. След предупреждението на Бахи мислех,
че чувството ще бъде различно. Че силата ще се излее на потоци от мен и ще
усетя как словата ми пренареждат вселената за спасението на Шазад. Но
тъкмо това бе страшното. Бяха само думи. Изплъзнаха се лесно. Като всички
други. - И ще молиш за живота си.
Пръстите на Нагуиб спряха на косъм от брадичката на Шазад. Действаше
предпазливо в играта, която играехме.
Джин улови погледа ми.
- В крайна сметка лъжата е грях.
Избухнах в смях, макар във врата ми да бе опрян пистолет.
- Какво знаеш ти за греховете?
Неясният глас дойде от ъгъла. Полазиха ме ледени тръпки. Примигнах към
мрака, но видях само купчини оръжия и шлемове.
Тогава една от старомодните брони помръдна.
В приказките се говореше, че преди да създадат смъртните, джиновете
изваяли войници от глина - неми същества, които се движели като кукли.
Бронята бе като излязла от приказка.
Мъжът бе направен от метал. Ръце от бронзови халки потрепваха, когато
пръстите му се свиваха, бронзови стави тракаха, докато ходеше. Лицето
представляваше метална маска, проблясваща на слънцето, което струеше
през прозорците на влака.
Войниците отстъпиха встрани, сякаш се бояха от него. Това не ми хареса.
- Стани, проповеднико.
Металните устни не се движеха, когато мъжът говореше, но глухият глас
ехтеше в маската; акцентът наподобяваше този на хората от Последната
страна. Бахи понечи да вдигне окървавеното си лице, но двама войници го
блъснаха до стената. Едва стоеше на краката си.
Бронзовият мъж се протегна и пое ръцете на Бахи -едната бе татуирана.
Той наклони глава като любопитна птица. В този момент зърнах кожата на
врата му. Не беше метален човек. А мъж, облечен в метал.
- Нуршам - каза Нагуиб, готов да даде заповед.
Знаех името.
Между цепнатините на маската видях сини очи. Сини като пустинно
небе, като водата в оазиса. Сини като моите.
Войникът от Дъстуок. Дойде в магазина на леля Фара и проговори без
разрешение; каза ми, че пустинята е пълна с грехове. Същият, заради когото
пространството сякаш се стесни.
- Ти си предател. - Гласът на Нуршам прозвуча като ехо, когато се обърна
към Бахи. Опитах да се отскубна от войника, който ме държеше. -
Предателите трябва да бъдат изпращани при Бог. За съд.
Протегна бронзовата си ръка и я положи върху челото на Бахи, като че го
благославяше.
Усмивка изви разкървавените, подути устни на Бахи.
- Съжалявам, че те разочаровам. Твърде дълго се задържах тук, за да
открия обратния път към...