И после запищя.
Шазад изрева името му.
Преди да успея да помръдна, болезнена, задушаваща топлина заля вагона,
а ръката върху челото на Бахи лумна като жар. Кожата на Бахи изсъска.
Нададохме вик, ужасени.
Успях да се отскубна. Стрелнах се към Бахи, но спрях на две крачки от
него - топлината бе непоносима. Паднах на колене, задъхвайки се.
Кожата му почерня, после побеля. Гледах как се превръща в пепел.
Бяхме открили оръжието.
Глава 24
Топлината изчезна. Кожата ми пламтеше. Дробовете ми горяха.
Бях на колене, опитвах се да си поема дъх, сърцето ми туптеше в синхрон
с тракането на влака.
Бахи бе мъртъв. Беше умрял с писъци, точно както казах, че ще стане с
Нагуиб. Измамих вселената и пренасочих опасността от Шазад право към
Бахи. Вагонът бе утихнал, само полилеят над нас леко поскърцваше,
поклащайки се от движението на влака.
Джин се хвърли напред. Един от войниците, който го държеше, заби
коляно в гърба му и го просна на земята.
- Спрете го - нареди Нагуиб, стараейки се да звучи отегчено, но в гласа му
се долавяше неувереност. Косата му бе залепнала от пот. В този момент бях
готова да го убия с голи ръце. Хала изхълца, без да помръдне. - Нека
продължим с уважаемия ми далечен брат.
Ала Нуршам дори не погледна командира си. Цялото му внимание бе
насочено към мен.
- Ти още си жива - каза металният глас.
Отначало не го разбрах, после видях, че дрехите ми са почернели и
прогорени на места. Но аз не бях. Имах кожата на полуджин. Дъщерите на
безсмъртните не изгаряха лесно.
- Израснах в пустинята - промълвих с разтреперан глас. - Горещината не
ме притеснява.
- Не. - Той протегна металната си ръка, сякаш искаше да докосне лицето
ми. Усещах как дланта му излъчва топлина. - Ти си като мен.
И беше вярно - същият акцент, същите сини очи. Нямаше как да му кажа,
че греши. И двамата бяхме полуджинове, не можехме да лъжем.
- Махни се от мен.
Всяка частица от тялото ми желаеше той да се отдръпне.
Нуршам отново наклони глава като учудена птица.
- Искам да остана насаме с нея - заяви той, достатъчно силно, та Нагуиб
да го чуе.
- Само през трупа ми - обади се Шазад.
Лежеше на пода. Но от думите й разбрах, че бойният й дух не е пречупен.
- Не бих могъл да го кажа по-добре - подкрепи я Джин и се опита да
застане на колене.
Нагуиб отново го срита. Този път трепнах.
- Ще отида с Нуршам - обадих се аз и преглътнах. -Докато ме няма, никой
няма да ги нарани. - Погледнах сините очи зад металната маска. Дали и
моите бяха така смущаващи? - Става ли?
Очите се усмихнаха, но металната уста не помръдна.
Питах се дали и той е расъл, без да подозира какво всъщност
представлява, както се бе случило с мен.
- Имаш думата ми - никой няма да ги нарани, докато те няма.
Той отново протегна ръка. Нищо че бях дъщеря на джин, металната му
ръка ме опари, като я докоснах.
Претърсиха ме два пъти, преди да ме оставят насаме с него, но много
бързо. Имах чувството, че дори войниците искат час по-скоро да махнат
полуджинското си оръжие. После ни оставиха в следващия вагон - просторен
вагон-ресторант. Много приличаше на онзи, в който се храних на път от
Джунипър. С всяко полюшване на влака чашите звънтяха като хор от
камбани. Нуршам се настани в един яркочервен стол и ме оглеждаше, докато
крачех.
- Търсиш начин да избягаш - отбеляза сухо.
Не можех да му възразя. Но и през ум не ми мина да призная, че виждам
как големият рок - знаех, че това е Из - кръжи около влака. Да, не можехме да
лъжем, но това не значеше, че не сме измамни същества.
- Ти си от Сази - казах вместо това аз. - Долавям го в акцента ти.
Нуршам кимна едва.
- Много си умна.
Думите му прозвучаха непривично от металната маска. „Много си умна"
би казал Ахмед. „Бива си те" биха рекли хората с неговия акцент. И
обикновено го казваха с ирония. Нуршам сякаш имитираше говора на друг
човек.
- Мините. - Пъзелът се подреждаше. Начинът, по който градът бе изгорял,
ми напомни нещо, което не беше наред. Две ужасни злополуки от двете
страни на пустинята. - Не е било инцидент. Бил си ти.
- Разруших мините в деня, в който открих дарбата си. -Движенията му
бяха тромави като на Свещен баща. - В деня, в който светлината и гневът се
стовариха чрез мен върху грешниците.
- Сази е бил греховен, така ли?