и вече и двамата знаехме какво съм всъщност.
Нямаше да сътворя илюзии от въздуха, да ровя в нечие съзнание или да
променям формата си. Това правеха джиновете в приказките, в които
безсмъртните създания подмамваха хората или се надхитряха един друг. Но
имаше и други приказки. Масил и пясъкът, който изпълнил морето заради
един разгневен джин. Златният град Хабаден, изгорен от джин заради
корупцията. Точно както беше направил Нуршам. Чудех се дали и аз мога да
зария морето с пясък.
- Очите на Нуршам са същия цвят като моите - измънках. Не беше
възможно да съм единствената, събрала две и две. - Той е на моята възраст.
Роден е на две крачки от мен. - Не беше възможно да съм единствената,
която си го бе помислила. - От Дъстуок до Сази - това е само на няколко часа
с бураки. Колко бързо според теб се движат джиновете? Той ми е брат, нали?
- Амани. Независимо кой е той, не е твой роднина. Както султанът не е
мой. Семейството и кръвта не са едно и също нещо.
- Ако това е вярно, защо не застреля Нагуиб в Дъстуок? - Истината се
изписа на лицето му. - И аз не искам брат ми да умре, Джин.
Разбирахме се. И неговият, и моят брат бяха просто оръжия на султана.
- Амани - Джин сложи ръце на лицето ми. – Няма нужда да правим
каквото и да било. Той преследва галаните. Няма нужда да го спираш. -
Толкова бях свикнала с твърдата убеденост на Джин. Предпазливостта в
гласа му, нежното докосване на ръцете му - това бяха неизследвани
територии. - Можем да се оттеглим. Да дочакаме друга битка.
- Само бихме чакали смъртта си в друга битка. - Наведох чело към
неговото. - Нуршам - трябва да го спрем. Ако султанът има оръжие като това
е само въпрос на време да приключи с чужденците и да се насочи към нас.
Може никога да не получим друг шанс. - Дори не знаех какво имам предвид с
думите „да го спрем". Да го убием? Да го измъкнем? Да го спасим? - Отиват
към галанския лагер - казах аз и в този миг осъзнах, че беше истина. - Те ще
ги убият. Можем да стигнем там първи.
- Не умирам от желание да спасявам галански войници - прекъсна ни Из.
Отново беше приел формата на момче, с което беше принудил Шазад да се
надигне. Прокарваше ръце през косите си, сякаш се опитваше да изглади
мислите си. За първи път, откакто бях срещнала Из, той не се усмихваше. -
Бил съм полуджин в окупирана страна по-дълго от теб. Заслужават да
изгорят, ако питаш мен.
- Прав е. - Хала разроши коси. - Трябва да се грижиш за своите хора.
Остави султана да се изтощи в битката с чуждите армии и се надявай да го
хванат и да го убият и да оставят трона свободен, за да може Ахмед да се
възкачи на него без повече жертви и изгубени животи.
- Нагуиб ме разпозна - каза Шазад. - Ако не го спрем, ще изпрати вести на
султана и баща ми, майка ми и брат ми ще изгорят като Бахи. После ще
тръгне след останалите от нас. - Това накара дори Хала да замълчи. - Но има
и друг начин. - Гласът й беше възвърнал част от предишната си сила. - Ще ги
накараме да се унищожат един друг.
Всички се взряхме в нея. Отне й няколко мига да осъзнае, че мисли с два
хода пред всички ни.
- Амани е права. Не можем да оставим Нуршам в ръцете на султана. Ще
бъде непобедим. Затова отиде в Дъстуок, Джин. Султанът иска да изгони
галаните, но не иска открита война. Затова се опитва да ни изкара виновни
за бедите, причинени от Нуршам. Ако галанските войници видят Нуршам,
разберат, че е оръжие на султана, а не наше, и ние го убием, преди той да
убие тях, резултатът ще бъде открита война. Султанът ще изгуби подкрепата
на галаните. И това ще означава, че ще трябва да се справим само с него, а
не с огромна чуждоземна армия.
Огледах лицата в мрака. По време на Шихабиан преди два дни - Боже,
само преди два дни - се чувствах като мошеник. Като нещо, което не се
вписваше във въстанието, независимо колко бе ми се искало да се впиша.
Глупавият Синеок бандит на Джин, напуснал столицата, без да знае защо.
Полуджинът без сили, неспособен да спаси никого. Но сега, стоейки сред тези
лица, почувствах онова, което караше всички тях да рискуват живота си.
Бях звено от веригата.
- И какъв е планът? - попитах.
- Има един стар израз - каза Шазад и стана. Не искаше да я наричат
генерал, но сякаш бе създадена за това прозвище. - Че огънят се гаси с огън.