Никога не ми е звучало смислено. Но ако опитаме да загасим огъня с
полуджин, който не гори? Това може да свърши работа.
Глава 27
Нямаше как да не забележим Нуршам отдалеч. Дори и от това разстояние
следях движението му по отражението на слънцето в металния шлем. С
насочен пистолет.
- Дори ти не можеш да стреляш толкова точно, Бандите. - Гласът на Джин
ме накара да сваля пръст от спусъка. - Още е извън обхват.
Щом отлепих пръст от метала, в мен отново нахлу ужасяващото,
замайващо усещане, че цялата пустиня е на върха на пръстите ми, готова да
се подчини на волята ми. Силите ми все още бяха пречка, така бе решила
Шазад в крайна сметка. Все още не знаех достатъчно за това, което правех,
за да бъда полезна като полуджин.
Издишах продължително. Точно тогава Нуршам извърна глава и тръгна
към нас. Кълна се, че гледаше право към скривалището ни. До мен Шазад
рязко си пое въздух. Напомних си, че той не може да ни види.
Хала се бе погрижила за това. Лежеше на скалата до мен със затворени
очи. Виждах колко й е трудно да държи под контрол съзнанието на всички
войници. Изпращаше илюзия там, за да не ни забележат, когато погледнат
към планината.
Когато Нуршам се обърна, видях кожата му там, където маската не
пасваше точно на бронята на врата му. Щеше да е по-трудно, отколкото да
уцеля стъклена бутилка от другия край на пустинята. Молех се да не се
наложи да стрелям.
Планът беше прост. Щяхме да използваме илюзиите на Хара, за да
привлечем Нуршам далеч от малката му армия и да го принудим да разкрие
на галаните измяната на султана. После да го убием и да избягаме,
оставяйки Нагуиб и генерал Думас един срещу друг.
Генерал Думас бе го казал сам. Лично той беше убивал хора с кралска кръв.
Сега просто нямаше да убие този принц, който смяташе да убие.
Без Нуршам Нагуиб беше беззащитен срещу галанската армия. Група
мираджински войници срещу галанската войска. Щяха да го убият или
пленят. Във всеки случай щеше да бъде обявена война - все едно дали заради
предателството на султана, или убийството на принца.
Не беше лесно да убием Нуршам. Радвах се, че това се падна на Из. Бях
готова да стрелям, ако той се провалеше. И сигурна, че няма да пропусна. Да
убия брат си.
Бяхме кацнали в планината малко след изгрев. Вече беше почти обяд,
слънцето бе високо над нас. От време на време забелязвах как сянката на Из
пробягва по пясъка, докато кръжеше над нас. Чакаше своя шанс.
Чакането ме убиваше. Не исках Нуршам да умре. Но бяхме във война. Аз
бях войник. Понякога изборът бе лукс. Усещах как сърцето ми тупти между
гърба ми и големия камък, на който се бях подпряла, докато малката армия
на Нагуиб напредваше към галанската крепост.
До мен Джин се мръщеше на нещо в ръката си. Наведох се и осъзнах, че
държи раздрънкания компас. Стрелката се въртеше като бясна. Само веднъж
я видях така, когато двата компаса бяха наблизо.
- Защо прави така? - прошепнах.
Войниците бяха вече толкова близо, че всеки по-силен шум би стигнал до
ушите им.
- Означава, че Ахмед се движи. Но няма как да знае какво правим.
Не се върнахме в лагера. Не поискахме подкрепления. Не водехме битка.
Това бе организирано убийство.
- Делила му е казала - сетих се аз.
Беше споделила как е лежала будна нощем и се е опитвала да изрече, че
Джин е жив. Че е в безопасност. Че ще се върне скоро. Била способна да го
стори само ако наистина е било така. Бяхме в беда и нямаше как
твърденията й да не са верни.
- Трябва да се измъкнем оттук, преди Ахмед да наближи.
Джин пъхна компаса в джоба си. Неочаквано ме обзе негодувание. Той
искаше да предпази брат си, а аз се прицелвах в главата на моя.
- Хала - нареди Шазад. - Сега.
- О, много лесно, нали? - каза саркастично Хала.
Но си пое дълбоко дъх и въздейства на три дузини съзнания, за да видят
едно и също.
Вратите на крепостта се отвориха и оттам изскочиха мъже с галански
униформи - това бе илюзията, която виждаха хората на Нагуиб. Зърнах само
върховете на шапките им над ръба на каньона, препускаха към армията на
Нагуиб. Конете им разпръскваха пясъка. Макар да беше само илюзия, нещо
трепна в сърцето ми.
Не бяха истински. Но можеха да заблудят всеки, който не го знаеше.
Приличаха на същински галански войници. Те се изкачваха по стените на