новооткритата си сила. Пясъкът се извиси като стена. Плъзна се зад Нуршам
и го отдели от войниците на Нагуиб. И от моите хора.
Усетих прилив на сила. Бях успяла. Цялата се тресях. Пот от усилието се
стичаше по лицето ми. В устата ми горчеше. Нуршам се оказа прав:
наистина бях като него. С тази сила можех да срина градове. Но не бях в
състояние да я контролирам. Можеше лесно да ми се изплъзне и да отмъсти
на едно забравено градче в Последната страна. Да напълни морето с пясък
просто от злоба.
Издигнах пясъчната стена още по-високо и отделих Нуршам и себе си от
армията веднъж завинаги. Бяхме от едната страна, а Нагуиб и бунтовниците
- от другата.
Сега битката щеше да е равностойна.
Нуршам вдигна ръце и земята под краката ми почерня. Отстъпих назад.
Отвъд стената чух изстрел и писък.
Молех си куршумът да е уцелил някой от хората на Нагуиб.
Нуршам се извърна по посока на звука. Жегата бълваше от него и се
удряше в пясъчната стена. Част от нея се превърна в стъкло. Губех контрол.
Протегнах ръце нагоре и стиснах очи, докато стъклото посипваше ръцете ми,
главата, краката. Когато отворих очи, ръцете ми бяха окървавени.
- Амани - прозвуча гласът на Нуршам изпод металната маска. - Защо се
биеш с мен? Не преследвам теб. А тях.
Той посочи галанския лагер и бунтовниците.
Трябваше да го отделя от тях. Отстъпих колебливо назад и изместих
стената със себе си; принудих Нуршам да се приближи. Така го отделях от
битката. Всичко щеше да се реши между двама ни.
Това беше работа на полуджинове. Щяхме да се погрижим един за друг.
Усетих пареща болка в крака, куршум бе одраскал прасеца ми. Изпищях и
паднах на колене. Бях готова да се закълна, че видях как зад маската очите
на Нуршам се разширяват, сякаш от тревога.
Едно докосване до желязото стигаше.
Губех контрол над пясъка. Бурята, която ни отделяше от битката, утихна.
Сдържах дъха си, опитвах се да си върна властта, но я бях изгубила.
Вече виждах битка. Бунтовниците срещу армията на Нагуиб. Повечето от
хората му се биеха с невидими противници, съществуващи само в
съзнанието им. Близнаците променяха формата си - от огромни кожести
зверове в птички, впили нокти в очите на войниците. Шазад се биеше с
двама мъже едновременно, мечът й представляваше въртяща се неясна
линия, която за секунда се обагри в червено. Джин и Ахмед бяха опрели
гърбове, движеха се в синхрон, като че цял живот го бяха правили.
Предполагах, че наистина е така.
Задържаха позиции. Но Нуршам вече се обръщаше към тях, готов да
изравни бойното поле със земята. Отново се протегнах към силата си. Дулото
на пистолет, опряно в главата ми, ми попречи. Допира на метала ме
превърна в обикновен човек.
- Сложи ръце на тила си.
Разпознах силния акцент на генерал Думас, без да се налага да го
поглеждам.
Направих това, което ми нареди.
След малко ме обградиха дузини галански войници, бронирани и
въоръжени. Готови за битка.
- Виждам, че си една от тях - каза Думас. - Дъщеря на демон.
Замълчах. Впих очи в Нуршам. Той стоеше неподвижно на няколко крачки
от мен. За щастие, беше с гръб към битката между армията на султана и
странна група въстаници и полуджинове. Наклони глава по познатия начин,
докато наблюдаваше мен и галаните.
Генерал Думас бавно ме заобиколи, плъзвайки пистолета по кожата ми, и
го опря право в челото ми. Не виждах битката, нито Нуршам.
Издърпа шиймата от врата ми и я подаде на някого. Завързаха я около
очите ми.
Последното нещо, което чух, преди светът да изчезне, бе прищракването
на затвора.
Глава 29
Стиснах очи.
Вместо изстрел, последва писък.
Усетих как студеният метал се отлепи от челото ми. В същия миг се
хвърлих настрани в пясъка. Отметнах шиймата от очите си в движение.
Гледката пред мен бе ужасяваща, но и величествена.
Генерал Думас гореше. Както бе изгорял Бахи. Когато паднах на колене,
видях Нуршам - с вдигната ръка като благославящ Свещен баща. Галанските
войници се прицелиха в него. Последваха изстрели. Повечето куршуми,
изстреляни набързо в хаоса, не го докоснаха. Един или два се удариха в
бронята му, без да му причинят нищо.
Но галанският войник, който бе най-близо до мен, не бързаше. Целеше се
внимателно. Виждах посоката на изстрела. Знаех, че ще улучи.