стрелбището. Както се бе случило с кошмарите.
Направих едно движение. Метнах напред ръка като изстрел. Пясъкът я
последва. Не бурен, неконтролиран. Един куршум от сила. Уцели лицето на
Нуршам и той залитна с вик, а куршумът стана на прах.
Затаих дъх, когато Нуршам вдигна глава. Едната закопчалка на маската
бе счупена. От силата на пясъка. Видях как той протяга треперещи ръце към
лицето си. Бронзовата маска падна.
Без нея изглеждаше толкова млад. Млад като онова синеоко момче с
голяма уста в магазина в Дъстуок. Когото сметнах за обикновен човек, слаб,
обречен скоро да умре.
Бях грешала.
- Тя не заслужава да изгори - каза той, вдигна ръка към Нагуиб и насочи
огъня си към него.
Топлината се понесе в бясна вълна, стопяваща всичко по пътя си.
Глава 30
Събудих се от гласа на Джин и нежния допир по бузата ми. Разбрах, че
съм изпаднала в безсъзнание. Помнех само как огънят на Нуршам се удря в
мен. И писъците на Нагуиб. Тялото ми бе пресъхнало. Сякаш бях прекарала
дни наред в пустинята без капка вода. Само дето щях да съм мъртва. А сега
изпитвах такава болка, че бях по-жива отвсякога. Отворих очи и видя Джин,
надвесен над мен.
- Слава на Бога - въздъхна той и по лицето му се разля облекчение.
- Ти не вярваш в Бог - казах.
Прозвуча като грачене, но Джин само се доближи и ме целуна.
Някой прочисти гърло зад нас. Джин се отдръпна и ми помогна да се
надигна.
Близнаците стояха на няколко крачки със скръстени ръце. Бяха леко
обгорени, но иначе всичко им беше наред.
- Това ли е наградата ни, задето оцеляхме? - попита Маз. - Не знам как да
го приема.
Косата на Из щръкна.
- Знам как бих го приел аз.
- А аз знам как да приема потрошените ви носове.
Шазад избута Из, без да забави крачка. Държеше ятаган, целия в кръв. Тя
го прибра в ножницата и протегна ръка към мен. С Джин ме вдигнаха на
крака.
Ахмед и Хала също се приближиха. Явно битката бе приключила. И всички
бяхме оцелели. Почти заплаках от облекчение.
Засмях се, но ме задави кашлица. Имах чувството, че дори дробовете ми
са изгорени. Нуршам не искаше да ме убие, но това не означаваше, че
добрият мерник е семейна черта. Видях, че дрехите ми са овъглени и още
димят.
Не беше изминало много време. Пътеката, на която се намирахме, бе
почерняла, на места стените бяха изпепелени. По лицето на Джин имаше
кръв. Не знаех чия.
- Галаните? - попита Ахмед.
Наистина имаше осанка на принц. Чак сега забелязах, защото вече не се
криеше в шатрата си. Приличаше на легендарен герой, излязъл от битка. На
човек, който може да поведе страната.
- Някои успяха да се измъкнат - каза Джин. - Видях, че яздят на север.
Когато докладват, че султанът се е опитал да ги убие, съюзът ще бъде
разтрогнат.
- Нуршам? - попита Шазад.
Името сякаш събуди у нея скръбта по Бахи. Гледаше ме с очакване.
Поклатих глава.
- Не го убих.
- Значи е изчезнал - каза Ахмед.
Шазад огледа хоризонта. Изпитах облекчение, но и вина. Беше се отървал.
А беше убил Бахи. Момчето, което й бе направило серенада и бе се
присъединило към бунтовниците заради нея.
- Няма да ни нарани - изплъзна се от устата ми, преди да осъзная, че не
трябва да го изричам, за да не пресътворя истината.
Кой знае какво щеше да направи брат ми?
- Мога да го проследя от въздуха - предложи уморено Из. - Не е стигнал
далеч.
- Не - поклати глава Ахмед. - Щом Амани твърди, че не е заплаха за нас,
по-добре да не насилваме късмета си срещу огнената му мощ. Просто трябва
да си отидем у дома. Да доживеем до следващата битка.
Слънцето залязваше, когато напуснахме крепостта и поехме през
Долината на Дев. Бяхме уморени, измъчени и ранени, приличахме на окаяна
паплач, за да започнем войната, която ни предстоеше. Но бяхме живи.
А утре слънцето щеше да възвести първия ден от новата пустиня.
Следва книга втора
Вие имах те удоволствието да прочетете тази
книга благодарение на
The girls without prejudice
Rebel of Sands Copyright © 2016 by Alwyn Hamilton
ОЛУИН ХАМИЛТЪН
ДЕТЕ НА ПУСТИНЯТА
Превод Мартин Янков
Редактор Петя Дочева
Коректор Таня Симеонова
Издава „Егмонт България“ ЕАД