— Какво ще кажем на Поли? — прошепна едва чуто.
— Ще го измислим утре, веднага щом се почувствате готов.
— И какво ще стане сега? Има ли начин… да стане нормално?
— Ще опитаме. Разбира се, ако дадете съгласието си. В края на краищата детето е ваше. Можете да правите с него каквото пожелаете.
— С него? — Хорн се разсмя горчиво и затвори очи. — А откъде знаете, че е „той“?
Потъваше в тъмнина. Ушите му бучаха.
Уолкот бе видимо смутен.
— Ами, ние… тоест… ами, всъщност не сме съвсем сигурни.
Хорн отпи още глътка.
— Ами ако не можете да го оправите?
— Разбирам, че това е голям шок за вас, господин Хорн. Ако не можете да понасяте да го гледате, ние с радост ще го отгледаме тук, в института.
Хорн обмисли думите му.
— Благодаря. Но все пак той е мой и на Поли. Ще му дам дом. Ще го отгледам, както бих отгледал всяко друго дете. Ще му дам нормален домашен живот. Ще се опитам да го обикна. Ще се държа добре с него. — Устните му бяха изтръпнали, не можеше да мисли.
— Разбирате ли с какво се нагърбвате, господин Хорн? Това дете няма да има нормални другарчета — та те ще му извадят душата за нула време. Знаете ги какви са децата. Решите ли да го отгледате в дома си, животът му ще бъде строго ограничен, никой не бива да го вижда. Ясно ли ви е това?
— Да. Да, ясно ми е, докторе. Докторе, а умствено добре ли е?
— Да. Проверихме всичките му реакции. Той е чудесно здраво дете, що се касае до нервната му система.
— Просто исках да съм сигурен. Е, остава един-единствен проблем — Поли.
Уолкот се намръщи.
— Честно казано, и аз не знам как да постъпим. Нали разбирате, една жена много тежко преживява вестта, че детето й е мъртвородено. А какво остава за това — да й кажем, че е родила нещо, което и на човек не прилича… Не е толкова ясно, колкото ако беше мъртво. Вероятността от шок е много голяма. И въпреки това съм длъжен да й кажа истината. Един лекар няма да стигне доникъде, ако лъже пациента си.
Хорн остави чашата си.
— Не искам да губя и Поли. Бих могъл да се примиря, ако решите да вземете детето, да го унищожите. Но не искам Поли да бъде убита от цялата тази история.
— Надявам се, че ще успеем да върнем нормалния вид на детето. Точно това ме кара да се колебая най-много. Ако знаех, че случаят е безнадежден, незабавно щях да дам потвърждение за евтаназия. Но то има право на шанс.
Хорн бе страшно уморен. Дълбоко в него всичко трепереше.
— Добре, докторе. Ще му трябва храна, мляко и любов, докато успеете да го оправите. И без това не му е леко, така че няма нужда да влошаваме нещата още повече. Кога ще кажем на Поли?
— Утре следобед, когато се събуди.
Хорн стана и отиде до затоплената от меката светлина отгоре маса. Синята пирамидка се размърда, когато протегна ръка към нея.
— Здравей, бебчо — каза той.
Синята пирамидка го погледна с три блестящи сини очи. Едно мъничко синьо пипалце докосна пръста на Хорн. Той потръпна.
— Здравей, бебчо.
Докторът извади биберон.
— Ето го и млякото. Хайде.
Бебето погледна нагоре през разсейващата се мъгла. Видя някакви движещи се над него форми и разбра, че са приятели. Бе новородено, но вече будно, странно будно. Бе осъзнато.
Над и около него имаше движещи се предмети. Шест сиво-бели куба. Шест куба с шестоъгълни придатъци и с по три очи. После по прозрачната равнина приближиха други два куба. Единият бе съвсем бял. И той имаше три очи. Нещо в белия куб му хареса. Имаше привличане. Някаква връзка. Нещо в миризмата на Белия куб му напомняше за самото него.
Сега двата новопристигнали куба, Белият и Сивият, си подсвирваха нещо. От време на време Белият протягаше един от шестоъгълните си придатъци и го докосваше. В отговор Бебето протегна едно от пипалцата от пирамидалното си тяло. Харесваше Белия куб. Харесваше го. Беше гладно. Може би Белият куб щеше да му даде храна…
Сивият куб извади розова топка за Бебето. Сега щяха да го нахранят. Добре. Добре. Жадно пое храната.
Яденето бе приятно. Всички Сиво-бели кубове се отдалечиха, само приятният Бял куб остана да стои над Бебето, да го гледа и да му подсвирва. Отново и отново.
Казаха на Поли на следващия ден. Не всичко. Само необходимото. Само намекнаха. Казаха й, че в известен смисъл детето не е съвсем наред. Говореха бавно, все повече затягайки обръча. После доктор Уолкот изнесе дълга лекция за родилните машини, как помагат на жената при раждането и как от време на време се случва да дадат на късо. После се появи някакъв друг учен и я запозна накратко с измеренията, като вдигаше пръсти — ето така: едно, две, три и четири. Трети пък говореше за енергията и материята. И още един — за децата в неравностойно положение.