Ракети се издигнаха в небето, хеликоптери бръмчаха в топлите калифорнийски ветрове.
Питър Хорн тайно домъкна две големи плочи специално изработено синьо и сиво поляризирано стъкло. Погледна през тях към „детето“ си. Нищо. Пирамидката си оставаше пирамидка, независимо дали я гледаше на рентгенов апарат или през жълт целофан. Бариерата бе непробиваема. Хорн полека отново започна да пие.
Голямото събитие се случи в началото на февруари. Хорн се връщаше от работа с хеликоптера и с ужас видя събралата се тълпа съседи на моравата пред дома му. Някои седяха, други стояха, трети се отдалечаваха с изплашени физиономии.
Поли разхождаше „детето“ в двора.
Беше много пияна. Държеше малката Синя пирамидка за ръка и я разхождаше напред-назад. Изобщо не забеляза кацането на хеликоптера, нито пък обърна особено внимание на тичащия към нея Хорн.
Един от съседите се обърна към него.
— О, господин Хорн, това е страхотно! Къде го намерихте?
— Хей, ама и ти си сериозен пътешественик, Хорн — извика друг. — В Южна Америка ли го намери?
Поли вдигна пирамидката.
— Кажи „тате“ — извика тя, мъчеше се да фокусира съпруга си.
— Уиил! — извика пирамидката.
— Поли! — каза Питър Хорн.
— Дружелюбен е като куче или котка — каза Поли и тръгна с детето към тях. — Не, изобщо не е опасен. Дружелюбен е, съвсем като бебе. Мъжът ми го донесе от Афганистан.
Съседите започнаха да се разотиват.
— Върнете се! — викна Поли. — Не искате ли да видите бебето ми? Не е ли просто прекрасен!
Пит я зашлеви.
— Моето бебе — промълви тя с прекършен глас.
Той я зашлеви отново и отново, докато накрая тя не млъкна и не припадна. Вдигна я и я отнесе вътре. После прибра Пай, взе телефона и се обади в института.
— Доктор Уолкот, Хорн се обажда. Пригответе машините си. Ще бъде или днес, или никога.
Последва колебливо мълчание. Накрая Уолкот въздъхна.
— Добре. Доведете жена си и детето. Ще се опитаме да оправим нещата.
Затвориха.
Хорн седна и заразглежда пирамидката.
— Съседите го намират за страхотен. — Жена му лежеше на дивана: затворени очи, треперещи устни…
В института миришеше на чисто, подредено, на стерилно. Доктор Уолкот вървеше, следван от Питър Хорн и жена му Поли, която носеше Пай. Свиха през една врата и се озоваха в голямо помещение. В центъра му имаше две маси с големи черни похлупаци, увиснали над тях.
Зад масите се виждаха множество машини с циферблати и лостове. Чуваше се едва доловимо бръмчене. Пит Хорн погледна Поли.
Уолкот й даде чаша с някаква течност.
— Изпийте това. — Тя се подчини. — Така. А сега седнете.
Двамата седнаха. Докторът събра длани и ги изгледа.
— Искам да ви кажа с какво се занимавах през последните няколко месеца — рече той. — Опитвам се да измъкна бебето от измерението, в което се намира, било то четвърто, пето или шесто. Всеки път, когато го довеждахте на преглед, работехме по проблема. Сега разполагаме с решение, но то няма нищо общо с изваждането на бебето от измерението, в което то съществува.
Поли посърна в стола си. Хорн не изпускаше доктора от очи. Уолкот се наведе напред.
— Не мога да измъкна Пай, но мога да изпратя вас. Това е. — Той разпери ръце.
Хорн погледна машината в ъгъла.
— Искате да кажете, че можете да ни изпратите в измерението на Пай ли?
— Ако наистина го желаете.
Поли не каза нищо. Държеше мълчаливо Пай и го гледаше.
— Знаем какви точно механични и електрически неизправности са довели Пай до сегашното му състояние — обясни доктор Уолкот. — В състояние сме да ги възпроизведем. Но да го върнем е нещо различно. Може да минем през безброй неуспешни опити, преди да налучкаме верния път. Комбинацията, изпратила го в другото измерение, бе случайна, но за щастие успяхме да я проследим и регистрираме. Не разполагаме със записи за връщане. Налага се да работим на сляпо. Затова е по-лесно да пратим вас в четвъртото измерение, вместо да върнем Пай в нашето.
— Ще виждам ли детето си такова, каквото наистина е в онова измерение? — просто и настойчиво попита Поли.
Уолкот кимна.
— Тогава искам да отида — каза Поли.
— Чакай малко — намеси се Питър Хорн. — Намираме се тук от пет минути, а ти вече зачеркваш остатъка от живота си.
— Но пък ще съм с истинското си бебе. Не ми пука.
— Доктор Уолкот, а как ще изглежда светът от онова друго измерение?
— Няма да има промяна, която вие да забележите. Ще се виждате един друг такива, каквито сте, със същите размери и форми. Пирамидата обаче ще стане бебе. Ще получите още едно възприятие и ще можете да интерпретирате видяното по различен начин.