— Значи не сте имали професионални дрязги със защитници на правата на децата от типа на Брус Манхайм?
— Никога. Чела съм това-онова по вестниците, но не съм се срещала нито с него, нито с някой като него. Дори да се сблъскаме на улицата, няма да го позная. Нямам мнение за идеите му — нито за, нито против.
Хоскинс се усмихна.
— Не намеквам, че не съм съгласен с Брус Манхайм или с гледната му точка. Нали разбирате? Но ако работата ни стане обект на нападки, нещата ще се усложнят.
— Естествено. И аз не бих искала това.
— Добре. Тогава да продължим. Другият ми въпрос е свързан с работата ви тук, с всеотдайността, която ще изискваме от вас, мис Фелоус. Смятате ли, че ще можете да се грижите за трудно, вероятно буйно и може би дори изключително неприятно дете?
— Сигурна съм — незабавно отвърна тя.
— Помислете добре. Ще се изправим пред необичайни проблеми. На Земята няма да има друго такова дете. То ще е най-самотното в човешката история. Готова ли сте да понесете подобен товар — той отново впи очи в нея, като че искаше да проникне в душата й, и тя отново издържа погледа му, без да трепне.
— Казвате, че ще е трудно, буйно и как беше… изключително неприятно. В какъв смисъл неприятно?
— Наясно сте, че става дума за праисторическо дете. Напълно вероятно е то — още не знаем той или тя — да е диво, примитивно, много по-примитивно и от най-примитивното днес племе на Земята. Поведението му може да е по-скоро на животно, на диво животно при това. Ето какво имам предвид под неприятно, мис Фелоус.
— Доктор Хоскинс, освен с недоносени, имам опит и с емоционално увредени деца. Грижила съм се и за някои доста трудни малки господа и госпожички.
— Може би не чак толкова…
— Ще видим.
— …примитивно, тъжно, самотно и освирепяло. Изплашен чужденец в напълно непознат свят; дете, изтръгнато от всичко близко и поставено в условия на почти пълна изолация; разселено лице. Знаете ли какво означава „разселено лице“, мис Фелоус? Терминът е от средата на миналия век, от времето на Втората световна война. Тогава хора, насила откъснати от родните си места, се скитали из цяла Европа.
— Доктор Хоскинс, вече няма войни.
— Така е, но това дете няма да се чувства добре. То ще страда от объркването на живота си, ще бъде в пълния смисъл на думата разселено лице, дълбоко наранено и при това ще е много малко.
— Колко малко?
— Засега не можем да пренасяме повече от четиридесет килограма при всяко сондиране. В това са включени както обектът, така и заобикалящата го неорганична изолационна зона. Следователно става дума за малко дете, много малко дете.
— Бебе?
— Не сме сигурни, надяваме се да е шест-седем годишно, но може да се окаже и значително по-малко.
— Не знаете?! Просто ще загребете напосоки?
Хоскинс не изглеждаше особено доволен:
— Да обсъдим останалите въпроси, мис Фелоус. В биографичната ви справка пише, че сте била омъжена, но от години живеете сама.
Тя усети как лицето й пламна.
— Да, бях омъжена. За кратко, преди много време.
— И нямахте деца?
— Разделихме се най-вече защото се оказа, че не мога да имам деца.
— Разбирам — Хоскинс се сконфузи.
— Естествено знаехме за всички предлагани от двадесет и първи век начини за решаване на проблема — извън-маточни зародишни камери, присаждания, майка-донор и така нататък, но съпругът ми не успя да се примири с нищо различно от древния традиционен начин за обмен на генетична информация. Детето трябваше да е наше във всяко отношение. Негово и мое. Трябваше да го износвам в продължение на обичайните девет месеца. И тъй като това се оказа невъзможно, а той така и не се съгласи с нищо друго, се разделихме.
— Съжалявам. И оттогава не сте се омъжвали?
— Достатъчно се опарих първия път, никой не ми гарантираше, че при следващ опит няма пак да сбъркам и не си позволих да рискувам. Но това не значи, че не умея да се грижа за деца, доктор Хоскинс. Не е необходимо да подчертавам — изборът ми на професия явно е свързан с огромната празнина, която бракът остави в душата ми, ако това ви интересува, и така вместо да се грижа за едно-две деца, аз се грижех за десетки, стотици деца като за мои.
— Не всички са били симпатични дечица?
— Не, не всички.
— Не просто милички, симпатични бърборанчета със сладки чипи нослета. Приемали сте ги такива, каквито са — хубави и грозни, нежни и необуздани, без предпочитания?
— Без предпочитания — потвърди мис Фелоус. — Децата са си деца, доктор Хоскинс. Именно тези, които не са хубави и мили, имат най-голяма нужда от помощ.