— Точно така. Обратно в неговата ера. В епохата на неандерталците. В Каменната ера.
Широка усмивка опаса лицето на Манхайм. Очите му засияха.
— Ами чудесно! Това е най-прекрасната новина, която чувам от началото на седмицата.
Тя бе ужасена:
— Не, вие не разбирате…
— Как да не разбирам, най-после нещастното малко затворниче ще се върне при собствения си народ, при майка си и баща си, при сестрите и братята си, в света, на когото принадлежи и когото обича. Трябва да го отпразнуваме! Келнер! Келнер, бутилка кианти, моля! Или нека бъде половин бутилка. Предполагам, че дамата няма да пие.
Мис Фелоус го гледаше смаяно.
— Защо сте толкова притеснена, мис Фелоус? Едит… Не искате ли Тими да се върне при своите?
— Да, но… но — тя безпомощно разпери ръце.
— Мисля, че разбирам — Манхайм се наведе към нея над масата. Лицето му излъчваше топлота и съчувствие. — Грижили сте се за детето толкова дълго, че сега ви е трудно да се разделите с него. Връзката помежду ви е толкова здрава, че не можете да понесете факта, че ще го връщат обратно. Напълно ми е ясно как се чувствате.
— Това е само част от проблема — отвърна мис Фелоус. — Само много малка част от проблема.
— В какво тогава се състои истинският проблем?
В този момент пристигна келнерът. Той превърна сервирането на виното в същинско представление. Първо показа етикета на Манхайм, после махна тапата и наля малко в чашата му, за да го опита. Манхайм кимна и се обърна към мис Фелоус:
— Сигурна ли сте, че не искате, Едит? В такъв мрачен дъждовен ден…
— Не, не, моля ви — почти прошепна тя. — Не се безпокойте. Изпийте го вие. Аз не бих могла да го оценя.
Келнерът напълни чашата на Манхайм и се оттегли.
— А сега — Тими — каза Манхайм.
— Ако го върнат, ще умре. Не разбирате ли?
Манхайм толкова рязко остави чашата си на масата, че виното преля и изцапа покривката.
— Да не искате да кажете, че пътуването назад във времето е опасно?
— Не. Не самото пътуване. Поне доколкото аз знам. Не мисля, че е опасно. Но ще е фатално за Тими. Вижте, той вече е цивилизован. Връзва си връзките на обувките, яде месото с нож и вилица, мие си зъбите сутрин и вечер. Спи в легло и се къпе всеки ден. Гледа филмчета, а отскоро чете прости книжки. За какво биха му послужили тези умения в палеолита?
Манхайм изведнъж помръкна.
— Май започвам да ви разбирам…
— Докато беше тук — продължи тя, — навярно е забравил всичко за живота в Каменната ера, а е много вероятно въобще да не е знаел как да се справя. Беше съвсем малък, когато пристигна. Там все някой се е грижил за него — родителите, наставниците на племето. Дори неандерталците не биха очаквали дете на три-четири години да знае как се ловува и се събира храна. Дори и да е бил обучен, оттогава са минали няколко години и той нищо няма да си спомни.
— Но ако се върне при собственото си племе, те ще го поемат, отново ще го обучат в племенните традиции и…
— Сигурен ли сте? Вече не говори много добре техния език, не мисли като тях, мирише особено, защото е чистичък. Не смятате ли, че е също толкова вероятно да го убият?
Манхайм се бе вторачил замислено в чашата с вино.
Мис Фелоус не млъкваше:
— Освен това каква е гаранцията, че въобще ще се върне при племето си? Не знам много за пътуването във времето, но мисля, че и хората в СТАСИС не са достатъчно наясно. Ще се върне ли точно в момента, в който е тръгнал? В такъв случай ще е три години по голям. От тяхна гледна точка ще се е променил значително само за един миг и те няма да знаят какво да мислят за него. Може да решат, че е зъл демон. А ако се върне на същото място, но три години по-късно? Тогава племето отдавна ще се е преместило в друг район. Тогавашните хора сигурно са били номади. Когато Тими пристигне в миналото, няма да има кой да го поеме. Ще е съвсем сам сред суровата, враждебна, болезнено студена действителност. Малко момченце, оставено на милостта на ледниковия период. Сега разбирате ли, мистър Манхайм? Ясно ли ви е?
— Да — отговори Манхайм. — Разбирам.
Дълго време не продума. Изглежда, премисляше нещо. Накрая попита:
— Знаете ли кога трябва да бъде изпратен обратно?
— Доктор Хоскинс каза след няколко месеца. Не знам точно. Може да е два, а може да са и шест месеца.
— И в двата случая нямаме много време. Бихме могли да организираме кампания „Спасете Тими!“ — писма до вестниците, демонстрации, съдебно разпореждане, запрещение, вероятно разследване на цялата дейност на СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС от конгреса. Разбира се, би било добре, ако и вие вземете участие, като свидетелствате, че е истински човек и ни предоставите видеофилми, от които се вижда как чете и се справя с ежедневните си задължения. В такъв случай може и да се наложи да напуснете работата си в СТАСИС. Това ще ви отдели и от Тими, а като гледам, не искате да го изоставяте, освен това ще ни затрудни. Ето ви проблем. От друга страна, ако предположим…