Защо да се страхува? Уж Другите били ужасни зли духове, а този съвсем не й се виждаше страшен. Само лицето му беше малко особено и беше прекалено висок и слаб. И не изглеждаше чак толкова опасен. Само различен.
— Аз съм Пролетната Река — тогава се наричаше така. — Ти кой си?
Другия не отговори. Дълбоко от гърлото му се изтръгна звук, наподобяващ смях. Смях?
— Харесвам ли ти? — попита тя. — Всички в Племето казват, че съм красива. А ти как мислиш?
Тя прокара ръце през дългата си гъста коса, мокра след къпането. Изпъчи се и се протегна, за да види той налетите гърди, здравите силни ръце и бедра, якия врат. Усмихна се, леко пристъпи към него и затананика любовен напев.
Той отвори широко очи и поклати глава. Изпъна ръце пред себе си с длани, насочени към нея и започна да прави някакви знаци, явно магьоснически знаци. Отстъпи назад.
— Нали не те е страх от мен? Искаш ли само да поиграем? — тя се засмя. — Чуй ме! Не се дърпай така! Нищо няма да ти сторя. Не ме ли разбираш? — Говореше много високо и много ясно и оставяше голямо разстояние между думите. Постави ръце под гърдите си и ги повдигна нагоре в красноречивия жест на предлагане.
Поне това разбра.
Изръмжа тихо и глухо като обкръжено животно. В очите му проблясна страх. Помръдна горната си устна. Какво беше това? Учудване? Отвращение?
Да, отвращение.
Сигурно му се струваше толкова грозна, колкото той на нея.
Извърна се и хукна да бяга, запровира се като луд между брезите.
— Чакай! — извика тя. — Други човече! Други човече, върни се! Не бягай така, Други човече!
Ала той вече беше изчезнал. Досега никой мъж не й беше обръщал гръб и това й се стори невероятно, почти разтърсващо. Макар да бе от Другите. Макар да му бе изглеждала странна и може би грозна, нима наистина я намираше толкова отвратителна, та чак да се намръщи, да изръмжи и да избяга?
Да. Да. Сигурно е още момче — помисли си тя. — Нищо, че беше висок. Бил е още момче.
Онази вечер се прибра в селото твърдо решена да приеме един от своите за партньор. Скоро след това Черния Вятър я помоли да сподели постелята му и тя без колебание прие.
— Да — обърна се тя към мъжете от Ловното общество. — Да, много добре знам как изглеждат Другите. И съм решила, когато се изправим срещу тях, да се бия наравно с вас и да избивам проклетите зверове като мръсни зли духове, каквито всъщност са.
— Вижте! — посочи Вълчото Дърво. — Старейшините слизат от хълма.
Наистина идваха. Сребърния Облак куцукаше начело и явно с усилие се преструваше, че не го боли, а зад него пристъпяха останалите трима. Мъдрата ги проследи с поглед. Те тържествено влязоха в бивака и отидоха право при Светилището на Богинята. Сребърния Облак и трите Жрици дълго обсъждаха нещо. Доста време не постигаха съгласие, после одобрително закимаха. Накрая Сребърния Облак пристъпи напред заедно с най-старата Жрица и обяви:
— Тази година няма да проведем Празника на Лятото или поне ще го отложим. Богинята не е доволна от нас и затова изпраща отряд Други опасно близо до поселището, чак в източните земи, макар досега да знаехме, че те не могат да живеят тук. Иначе казано, сгрешили сме, като сме дошли. Затова трябва да напуснем лагера още днес и да тръгнем на поклонение към голямото Светилище, издигнато миналата година в чест на Богинята на Мястото Където Се Срещат Трите Реки. И там, на Мястото Където Се Срещат Трите Реки, смирено ще попитаме Богинята какво сме сгрешили.
— Но за да стигнем дотам, са нужни много седмици — простена Мъдрата. — Освен това ще се отправим в погрешна посока! Ще се върнем точно на мястото, което съвсем скоро напуснахме, а там гъмжи от Други.
Сребърния Облак й хвърли смразяващ поглед:
— Богинята обеща, че по тези земи няма да има Други, ала ето че пристигаме, а те са вече тук. Нещо не е наред. Трябва да поискаме съвета на Богинята.
— Тогава да отидем да го търсим на юг. Там поне е по-топло, може и да намерим хубаво място за лагер, където Другите няма да ни безпокоят.
— Ти може да вървиш на юг, Мъдрата, но ние тръгваме към Мястото Където Се Срещат Трите Реки днес след пладне — каза Сребърния Облак.
— А Другите? — извика тя.
— Другите няма да посмеят да приближат Светилището на Богинята — отвърна Сребърния Облак, — но ако ти се страхуваш, че са там, Мъдрата, тогава моля — тръгвай на юг. Върви на юг, Мъдрата!