Тя чу, че някой се смее. Беше Огнено Око. После и останалите мъже от Ловното общество се разсмяха, а с тях и няколко Майки. Скоро всички се разкикотиха и я засочиха с пръст.
Как само й се искаше копието на Огненото Око да е още в ръцете й. Как щеше да помете всички и никой нямаше да може да спре кръвопролитието.
— Тръгвай на юг, Мъдрата — врякаха те. — Тръгвай на юг. Хайде де.
За малко да ги прокълне, но се въздържа. Те наистина го желаеха. Стана й ясно, че са съвсем искрени. Ако се скара с тях, може да я прогонят. Преди десет години това щеше да е добре дошло, но сега беше стара жена, прехвърлила трийсетте. Та нали самотата на нейната възраст означава сигурна смърт.
Тя ядно промърмори нещо под нос и загърби Сребърния Облак.
— Добре — подкани ги той, сплитайки пръсти, — започвайте приготовленията. Разтурваме лагера. Тръгваме преди залез.
Глава втора
Пристигането
През последните дни Едит Фелоус беше извънредно заета.
Най-трудно приключи със задълженията в болницата. Да предупредиш за напускането си само две седмици по-рано бе не само необичайно, ами направо нередно. От ръководството обаче проявиха нужното разбиране, щом стана ясно, че ги напуска с огромно нежелание, и то само защото й се предоставя възможност да участва в невероятно интересен експеримент. Спомена СТАСИС ЛИМИТЕД.
— Да не би да се грижиш за малкото динозавърче — подкачи я някой.
Всички се разсмяха.
— Не, няма да се грижа за динозавър, а за нещо много по-познато за мен.
Не даде повече обяснения. Доктор Хоскинс й беше забранил да навлиза в подробности пред когото и да било, ала за онези, които работеха с Едит Фелоус и я познаваха, не бе трудно да отгатнат, че изследването е свързано с деца. Щом като новите й шефове бяха съумели да пренесат прочутото динозавърче от мезозойската ера, защо да не се готвят отново да направят нещо подобно — например да пренесат дете от далечен праисторически период. Мис Фелоус нито потвърждаваше предположенията им, нито ги отричаше, но на всички им беше ясно, че са на прав път. Веднага й позволиха да напусне болницата.
Наложи се да работи практически непрекъснато в продължение на няколко дни, да подрежда книжата си, да пише заключителни доклади, да изготвя списъци за заместниците си, да отделя личните си инструменти и изследвания от тези на болницата. Бе напрегнато, но не й тежеше. Най-трудно бе сбогуването с децата. Те не можеха да повярват, че ги напуска.
— Ще се върнете след една-две седмици, нали, мис Фелоус? Излизате в кратък отпуск, нали? Само за малко, нали? Къде отивате, мис Фелоус?
Познаваше някои от тези деца от деня на раждането им. Сега бяха по на пет, шест, седем години. Повечето бяха приходящи пациенти, ала някои живееха в болницата и тя се бе грижила за тях през цялото време, години наред.
Беше й трудно да им съобщи новината, много трудно, но тя решително се зае с това.
Друго дете се нуждаеше от нея сега, необикновено дете, чиято съдба щеше да е неповторима в историята на Вселената. Знаеше — трябва да отиде там, където е най-необходима.
Затвори апартаментчето в южната част на града. Преди това подбра няколко дреболии за новия си дом и прибра останалите. Справи се бързо. Нямаше цветя, за които да се притеснява, не гледаше котка, нито други домашни животни. Винаги се бе интересувала само от работата си. Децата, преди всичко децата. Не й бяха нужни саксии и домашни животни.
Благоразумна както винаги, предплати наема си за неопределено време. Бе взела съвсем насериозно предупреждението на Джералд Хоскинс, че може да я освободят всеки момент. А може и сама да реши да напусне. Мис Фелоус много добре знаеше, че е възможно опитите в СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС да не й харесат и много скоро да разбере каква огромна грешка е направила, като е приела работата. Тя съвсем не прекъсна всичките си връзки. В болницата винаги щяха да я приемат, децата я чакаха, домът й — също.
Въпреки че бе много заета през последните две седмици, на няколко пъти прекоси града и ходи до центъра на СТАСИС да помогне в подготовката за пристигането на детето от миналото. Бяха й предоставили на разположение екип от трима души — двама млади мъже и една жена — и тя им връчи подробен списък на нещата, които щяха да й трябват: лекарства, храна и дори инкубатор.
— Инкубатор? — учуди се Хоскинс.
— Да.
— Но ние нямаме намерение да пренасяме недоносено дете, мис Фелоус.
— Вие не знаете какво ще пренесете, доктор Хоскинс. Казахте горе-долу същите думи — може да доведете болно или слабо дете, дете, което може да се разболее в мига, когато някой съвременен микроб попадне в организма му. Искам инкубатор, дори и да не потрябва.