Настроението в контролната зала бе коренно променено. Трескавото напрежение се беше изпарило.
Техниците, проследили работата на междувремевата сонда, изглеждаха напълно изтощени. Стояха тихо, като замаяни.
Хоскинс не обърна внимание и на тях, сякаш бяха вече ненужни, бракувани машинни части. Откъм кукленската къща се чу съвсем тихо жужене.
— Вече може да влезем — каза Хоскинс.
— В СТАСИС-полето? — поколеба се Девни.
— Влизането в СТАСИС-полето е съвсем безопасно. Аз самият съм го правил стотици пъти. Изпитва се странно усещане в момента на преминаването през обвивката около полето, но за съвсем кратко. Имайте ми доверие.
И за потвърждение мълчаливо пристъпи през отворената врата. Девни се усмихна сковано, пое дълбоко въздух, много дълбоко, и миг по-късно го последва.
Хоскинс я подкани:
— Моля, мис Фелоус, вие също!
Той нетърпеливо й махна с ръка.
Мис Фелоус кимна и престъпи прага. Без съмнение почувства полето. Сякаш през тялото й премина вълна.
Но вътре не се усещаше нищо особено, всичко изглеждаше нормално. Тя долови чистия свеж аромат на току-що скованите дървени помещения и още нещо — мирис на гора, мирис на земя, някак…
Изведнъж осъзна, че от известно време не чува ужасеният писък. В СТАСИС-сферата бе тихо. После чу остро потъркване на крака, драскане на нокти по дърво и нещо подобно на нисък вой.
— Къде е детето? — тревожно попита мис Фелоус.
Хоскинс разглеждаше някакви циферблати и измервателни уреди непосредствено до входа на кукленската къща, Девни се пулеше насреща му с тъпо изражение. И двамата не бързаха особено да се заемат с детето, което тази неразгадаема купчина машинарии току-що бе откъснала от една далечна епоха.
Нима тези глупаци въобще не се интересуваха от него?
На своя глава мис Фелоус мина по Г-образния коридор и влезе в стаята с леглото.
Детето беше вътре. Момче. Много малко, много мръсно и мършаво, с много странен вид. Изглеждаше около тригодишно, със сигурност не бе много по-голямо. Голо. Малките мръсни гърдички се повдигаха учестено. Около него неравномерно бе провлачена ивица пръст, примесена с дребни камъчета и изскубани туфи жилава трева. Всичко това описваше широк полукръг, сякаш бяха изсипали товар пръст в стаята. Оттам се издигаше наситен мирис на почва с леко зловонен привкус. Мис Фелоус видя как големи черни мравки и нещо подобно на двойка мъхави паячета бавно пълзят към кафявите боси крака на момчето. Хоскинс проследи потресения й поглед и раздразнено й се сопна.
— Не можете просто така да откъснете едно дете от времето му, мис Фелоус. С оглед на сигурността му се наложи да вземем част от заобикалящата го среда. По-добре ли щеше да бъде да пристигне с един крак по-малко или само с половин глава?
— Моля ви — мис Фелоус простена от отвращение. — Така ли ще стоим? Горкото дете е изплашено. Освен това е мръсно.
„Мръсно“ бе меко казано. Досега не бе виждала толкова неугледно дете. Като че не бе мито от седмици, като че въобще не беше мито. Направо вонеше. Цялото му тяло бе омазано с гаден дебел слой корясала мръсотия, а на бедрото му червенееше дълга драскотина, която изглеждаше възпалена, по всяка вероятност и инфектирана.
— Я да те видим… — промърмори Хоскинс и предпазливо пристъпи.
Момчето силно се изгърби, прибра лакти към страните си, наведе глава и я сви между раменете си — инстинктивно зае защитна поза, после бързо отстъпи назад. В очите му горяха страх и предизвикателство. Когато стигна противоположната стена, повдигна горната си устна и изръмжа, по-скоро изсъска като котка. Звукът бе ужасяващ — див, животински, свиреп.
Мис Фелоус почувства как по всичките й нерви пролазва вълна студени тръпки. За това ли нещо ще се грижи? За това? Това малко… животно?
Наистина се оказа ужасно.
Още по-лошо. По-лошо. Дори не приличаше на човек. Беше отвратително малко чудовище.
Хоскинс рязко се пресегна и сграбчи китките на детето, издърпа ръцете му напред и ги кръстоса пред корема му, като едновременно с това го вдигна нагоре. Детето започна да рита, да се извива и да пищи. Свиреп вледеняващ вой, изригващ с невероятна сила от малкото телце. Мис Фелоус осъзна, че трепери. Едва си наложи да се успокои. Крясъкът бе страховит, оглушителен, отблъскващ, нечовешки. Беше почти невъзможно да повярва, че това малко момченце може да нададе такъв потресаващ рев.