Бе застанала така, че да не вижда лицето й, и затова не скри потръпването на устните си.
Искаха да го убият. Всичко сочеше, че е така. Беше само дете, и то съвсем безпомощно, а те възнамеряваха да го изпратят на сигурна смърт. Нямаше да позволи. Щеше да направи всичко възможно да ги спре. Всичко. Знаеше много добре — мисълта, че извършва непростимо нарушение на правилника, ще затрудни действията й — цял живот не бе пренебрегвала чувството за дълг. Но вече нямаше значение. Безспорно — бе поела отговорност пред тях, но дължеше нещо и на Тими, да не говорим, че дължеше нещо на самата себе си. И въобще не се съмняваше кое задължение стои на първо място.
Отвори куфара. Извади палтото, вълнената ушанка и останалите дрешки.
Тими се обърна и я загледа втренчено. Очите му бяха толкова огромни, така ярки и искрящи, толкова тъжни:
— Какви са тези неща, мис Фелоус?
— Дрехи — отвърна. — Дрехи за навън.
Кимна му да се приближи:
— Ела, Тими.
Всъщност тя беше третата, която се яви на разговор с доктора за работата. Сътрудниците му предпочитаха другите две кандидатки, но Джералд Хоскинс бе от изпълнителните директори, които сами си вършат работата и не смятат за нужно да се съобразяват с мнението на пълномощниците си, без да си съставят собствено. Някои хора в компанията считаха това за най-големия му недостатък като управител и понякога той се съгласяваше с тях. Този път въпреки всичко бе настоял да се срещне и с трите жени.
Първата пристигна с отлични препоръки от Сам Айкман — завеждащ отдел Кадри на СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС. Тъкмо това събуди подозренията на Хоскинс — Айкман бе определено пристрастен към хладните делови хора. Това бе важно, в случай че търсеха експерт по ограничаването на имплозивните полета или някой, способен да се справи без проблем с множество необуздани позитрони. Хоскинс обаче не беше убеден, че предпочитанията на Сам към специалист със солидна научна подготовка са най-подходящите за тази специфична задача.
Мариан Левие бе същинска тигрица. Попрехвърлила тридесет и петте, тя бе запазена, стройна, изискана, ослепителна. Без да е красива — „красива“ не бе най-точната дума, — тя бе поразителна, наистина поразителна. Имаше великолепни скули и смолисточерна коса, силно стегната назад, а от острия й поглед сякаш нищо не можеше да убегне. Носеше елегантен класически наситенокафяв костюм със златни ширити, вероятно забелязан наскоро в Париж или Сан Франциско, и един ах-колко-небрежно-изложен-на-показ накит от злато и перли, който се видя на Хоскинс не особено подходящ за делови разговор, и то при събеседване за работа като тази. Приличаше по-скоро на млад изпълнителен директор с амбицията да получи място в управителния съвет, отколкото на жена, отговаряща на представата му за медицинска сестра. Но всъщност тя си беше медицинска сестра — наистина твърде скромно занимание при нейната професионална квалификация. Биографичната й справка беше зашеметяваща: доктор по евристична педагогика и основи на рехабилитацията, асистент-ръководител на специалното отделение в детската клиника на генерал Хюстън, консултант в катцинската комисия, във федералната група за изследвания по трудова терапия, шестгодишен опит в приобщаване на деца-аутисти чрез придобиване на висок изкуствен интелект. Софтуеърната й библиография се разпростираше с метри.
Май тя бе най-подходящият човек за СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД? Така поне смяташе Сам Айкман.
— Наясно сте, предполагам — започна Хоскинс, — че ще трябва да се откажете от всичките си странични задължения — изследванията във Вашингтон, връзките в Хюстън, консултантската работа, свързана с пътувания. Практически ще бъдете прикована тук през цялото време в продължение на години и ще се занимавате с една-единствена тясно специализирана задача.
Тя не трепна:
— Наясно съм.
— Виждам, че само през последните месеци сте участвали в конференции в Сао Паоло, Уинипег, Мелбърн, Сан Диего и Балтимор и че ваши доклади са били четени на други пет научни срещи, където не сте успели да се явите лично.
— Точно така.
— И въпреки това не се колебаете да замените активната кариера, описана в биографичната ви справка, с принудителната изолация тук.
Прочете в очите й студена решителност.
— Не само смятам, че съм способна на тази промяна, но съм подготвена за нея и я очаквам с желание.
Нещо май не бе съвсем наред.
— Бихте ли обяснили по-подробно — каза Хоскинс. — Изглежда, не сте съвсем наясно колко, хм, отшелнически са условията в СТАСИС ЛИМИТЕД и каква всеотдайност се очаква от вас, особено по отношение на необичайната ви задача.