— Няма — бързо рече Мария.
— Значи поемате случая?
— Няма проблеми! — изрева въодушевено Ник.
4
— Държа се много прилично — заядливо рече Ник след като Пиратски излезе. — Бикините ти не се видяха нито веднъж.
— Аз съм без бикини — вдигна рамене Мария.
— Сега без гащи ли си?
— Чакай бе, чакай! Ти от шега не разбираш ли?
— Шега ли? Искам да видя.
Мария прехапа устни. Погледна часовника си и му се изплези:
— Сега съм в обедна почивка!
— Ще ти дам…
— Има кодекс на труда! В извънработно време мога да ходя като си искам!
— Слушай… Абе къде тръгна?
Ник се сви при трясването на вратата, въздъхна и тъй като нямаше какво друго да прави, зае се със случая Пиратски.
Вдигна телефона и звънна на Русата Дора — чиновничка в картотеката на полицията.
— Ало, пиленце!… Ало, Доре!
— Ало… Ник, ти ли си?… Ох, каква изненада! Довечера свободен ли си?
— Как си, миличка? Цъфтиш ли? Цъфтиш, знам!…
— Чу ли, Ник?
— И аз цъфтя, миличка, добре съм.
— Свободен ли си тая вечер?
Ник се намръщи. Помълча и каза със сух служебен глас:
— Добре, радвам се…
— Абе, онова чучело Мария да не е край теб?
Ник замълча пак и след това бързо рече:
— Да, да… Ще се обадя на Петров.
— Значи, няма да стане — въздъхна Дора. — Кажи тогава какво те е налегнало.
Той си отдъхна и започна по-меко:
— Ами аз така…
— Хайде, Ник, имаш някакъв зор. Иначе не би ме потърсил.
— Не, бе. Защо не ми вярваш?
— Познавам те — измяука жално тя.
— Е, добре… Да не ти счупя думата. Не че ми трябва, ама виж там… Василка Кондева.
Век тишина. После Дора попита със стоманен глас:
— На нея ли си хвърлил око?
— Не бе, миличка, имам поръчка във връзка с нея.
— Хайде, Ник, пак ме премяташ!
— Да ми изсъхне сезето, ако лъжа!
— Страшна клетва — внимавай!
— Не те лъжа.
— Добре — размисли Дора. — Почакай.
След минута:
— Слушаш ли? Старичка е.
— Нищо — търпеливо отговори Ник.
— Трийсет и пет лазарника. Родена е тук, учила е за стругарка, но не е успяла да завърши редовно. Тренирала е лека атлетика — три шампионски титли на осемстотин метра за девойки… Два пъти била на ескурзия в Гърция, четири — в Холандия. Видяла, значи, свят… Така. Омъжвана два пъти. Разведена. Мотив на половинката за втория развод — тормоз от извънземните.
— Извънземни ли? — почеса се по врата озадачен Ник.
— Ъхъ… Сега тя си изкарва хляба с демонстрации на полтъргайст.
— Тъй ли — измънка той.
— Май не ти е много ясно какво е това. Навярно и полицаите са се затруднявали, защото тук са обяснили: „Полтъргайст — весел, лудуващ дух…“
Той набърчи чело. Само с духове не си бе сменял шапката.
— Ама че се накиснах!… И какво прави Кондева с извънземните?
— Демонстрация пред публика. С билети, естествено. Питаш и извънземното отговаря с чукане. Един път не, два пъти — да… Абе ти не четеш ли вестници?
— Къде у мен време за вестници — горестно изпъшка Ник. — Аз не можах да гледам новата поредица с Алф, тя вестници…
— Помогнах ли ти?… Ник, виж, намери половин час за мен…
— Непременно, миличка! Чао… чудовището идва!
— Нали беше там?…
Ник затвори бързо телефона и въздъхна облекчено. Помисли, загледан в огледалото отсреща — много съм красив като мисля, майка му стара!… Взе с пооправено настроение телефонния указател. Намери сравнително бързо Василка Кондева и отново хвана телефона.
— Добър ден! Госпожа Кондева се готви за следобедното представление — отговори нежен женски гласец.
— Чакай… тя нали не е актриса?
— Не е. Но има преставление.
— В колко часа беше?
— В шестнайсет.
Мария се вмъкна доста гузно и доста натоварена.
— Взех сирене, колбаси, бира, пепси-кола, яйца, майонеза, свинско, шоколадови бонбони.
— И всичко това — в тия две найлонови торбички? — не повярва той. — Хайде, хвърляй ги в хладилника и да тръгваме.
— Къде? — стъписа се тя.
— На театро!
5
Залата се намираше в партера на дванайсететажен блок и най-малкото, което можеше да се каже за нея, бе, че е скромно обзаведена. Госпожа Кондева бе изръсила много, много пари. Стените бяха облицовани с вносни тапети, а мокетът на пода, освен че бе шарен и галещ приятно окото, сигурно бе дебел поне четири пръстта. В дълбочина бяха разположени амфитеатрално стотина добре тапицирани стола. Те бяха толкова меки, че би било абсурд да си натъртиш седалищните части дори и да скочиш от самолет и парашутът ти да не се отвори. Отпред, на висок около петдесет сантиметра подиум имаше огромна маса — толкова голяма, че при случай спокойно би могла да се използува и за шлеп.