Выбрать главу

— Бре!

— Чукаш се на служебното си място с маце.

— Какво да правя — не обичам момчетата.

— Шефе, тоя…

— Отде си го взел тоя лютия? — усмихна се с всичките си зъби Ник и лоши искри в очите.

— Бил си в Кондева — настоя Василев.

— Никога! — задържа усмивката Ник.

— А бикините?

— Аз не нося бикини.

Василев загуби търпение и изръмжа тържествено:

— Имаме свидетел, който е опознал Мария по бикините. — И поясни вече с почти глас меден загорски:. Докато се дупела с камерата… Скивал ги човека. И ти си бил там.

— И моите гащи ли е видял? — озъби се Ник.

— Къде беше снощи?

— Оттатък — кимна той към спалнята. — И аз имам свидетел.

И като видя вдигнатите му вежди, допълни:

— Секретарката ми.

— Тоя ще ни върти до довечера — изпъшка пъпчивият.

— Ще ни върти — съгласи се Василев с неохота.

— Пет дни, а? — замислено попита Ник.

— Пет. Хайде!

Ник се почеса по брадата.

— Кондева беше ли при Колимечков?

Василев изкриви джуки и призна с огромно като дирижабъл неудоволствие:

— Беше, разбира се.

— Пет дни, а? Докато мине баса,а?

Ченгето направи опит да се учуди. Толкова несръчно, че и портиерите в театъра биха му писали слаб по актьорско майсторство.

— Какъв бас?

— Колко му бутна Кондева? — почервеня Ник. — А на тебе?

— Не обиждай — протестира миролюбиво Василев. — Най-много да лежиш десет дни.

— Нито един няма да лежа!

— Слушай… — започва Василев, но не можа да довърши.

Ник стовари десния си прав в лицето му и се хвърли веднага върху пъпчивия. Него го би повече и с удоволствие. После ги окачи със собствените им белезници на парното.

Облече се, сложи пистолета в кобура под мишницата си, обу се. На излизане му се сторпи, че тоя с големите уши помръдна, затова се върна и го удари още веднъж безжалостно…

9

— Бил ли си у Кондева? — посрещна го Коцето на вратата.

— Защо аз?

— Бикините! Само ти можеш да се заиграеш така.

— Щом и ти се сети, аз съм загубен.

Ник махна отчаян с ръка, кюсна се във фотьойла като изгнила ябълка в устата на полунаядено прасе и промърмори:

— Тъй… Пръскаш ли ми доларчетата?

— Доста усилено.

— Ох, изразявай се по-меко, че мога да получа сърдечна криза!

— Но има и успехи. Екстрактът за премахване на бръчки почти го получихме. Ще открием цех за дамски кремове.

— Ъхъ… Не е ли по-добре да е за дамски превръзки? Харчат се непрекъснато.

— Кремът изглажда бръчките.

— Щяхте направо да подмладявате.

— Всичко с времето си — успокои го Коцето. — Някои съставки още ни бягат. Това ли ти е грижата или си закъсал за бензин?

Ник преглътна и погледна жално към хладилника. Домакинът се плесна по челото и бързо извади чаши и бира.

— О, и вносна! — изкриви устни Ник. — От моите парички ли?

— Абе пий… Какво все ровиш?

— Уф… Тук ли е оня, разбойника?

— Защо? — зяпна така рошавият, че ха да захапи провисналия си перчем.

— Искам да го видя — уморено и кротко рече той.

Коцето скочи като ужилен, поразходи се из стаята и каза:

— Тъй ли?… Не приема.

Ник го измери изненадан:

— Хе… Че той да не е проститутка, че да приема?

— Работи — обясни търпеливо Коцето.

— Аз да не лежа?

— Почти е разкрил тайната на самодивския колан.

Ник издаде звук, който инак избягва да излиза от устата.

— Ама че постижение!

— В него е ключът на безсмъртието.

— Бре! Я не ходи като преяла кобила. Седни.

— Душата често излиза от тялото, но винаги остава вързана с тънка нишка за него. Смъртта идва, когато душата окончателно се откопчи от тялото.

Ник отпи от чашата и промърмори:

— Това съм го чувал от попа.

— Да, но коланът е своеобразно поле, което държи душата да не отлети!

Коцето явно мислеше, че го е шашнал, защото от лицето му се хилеха победоносно поне три древногръцки богини. Ник изръмжа равнодушно:

— Слушай, не си падам по общообразователните лекции. Дай ми разбойника!

— Ник, разбери…

Той се ядоса не на шега:

— Ей, гълъбе небесен! Закъсал съм яко. Опитаха се да ме арестуват. Предполагам, че Кондева е кихнала някой лев в полицията, за да ме отстрани от дирята до приключване на баса. Значи аз съм на прав път!… Ако не успея, ще трябва да полежа в затвора. Плюс това ще ми отнемат разрешителното.

— И все пак… — не мирясваше Коцето.

— Абе арестуваха Мария! — плясна Ник последния си коз. — Отведоха я по нощница. Прозрачна при това! Кой знае дали докато ти ме моташ, някой дежурен полицай не се увърта около нея!