— Давай по-бързо! — заповяда Ейнсли. — Не губи нито минута.
След секунди забелязаха проблясващите светлини на няколко патрулни автомобила на магистралната полиция на Флорида, които задръстваха целия път, включително и платното, по което сега приближаваше полицейската кола от Маями.
Един лейтенант вдигна ръка и им даде знак да спрат, след което се насочи към тях. Ейнсли излезе навън.
— Вие, момчета, сте извън своя територия — рече лейтенантът. — Да не сте се изгубили?
— Не, сър. — Ейнсли показа полицейската си значка. — Пътуваме за Рейфорд и нямаме много време.
— В такъв случай трябва да ви съобщя лоша новина, сержант. Пътят е затворен. Отпред има тежка катастрофа. Един бензиновоз се е сблъскал и се е пречупил между кабината и ремаркето.
— Трябва да го заобиколим, лейтенант!
Гласът на другия полицай стана по-рязък.
— Чуйте ме! Там е истинска каша. Шофьорът е загинал, а също, както смятаме, и двама души, смачкани в колата, върху която е налетял бензиновозът. Резервоарът се е пробил и на магистралата са изтекли двайсет хиляди галона газ. Опитваме се да разчистим движението преди някой идиот да запали клечка кибрит. Насам пътуват пожарни коли, заредени с пяна. Така че — не! Няма начин да заобиколите… Извинете ме.
Извикаха го и лейтенантът се обърна.
Ейнсли кипна.
— Трябва да минем по друг път.
Хорхе вече беше разпънал пътна карта на Флорида върху предния капак на шевролета и скептично клатеше глава.
— Няма време, сержант. Трябва да се върнем на I–75, после да минем по обиколни пътища. Лесно можем да се загубим. Не можем ли да минем по пяната?
— Невъзможно. Трифлуорната пяна представлява течен сапун и е адски хлъзгава. Освен това под нея има газ и кола с двигател, толкова загрят, колкото нашия, може да се възпламени. Така че нямаме избор — обръщаме. Нямаме време за губене. Да вървим!
Докато се качваха в автомобила, лейтенантът от магистралния патрул изтича обратно при тях.
— Ще направим всичко възможно, за да ви помогнем — бързо каза той. — Току-що разговарях с управлението. Знаят за вас, известна им е причината за пътуването ви до Рейфорд, така че ето какъв е планът. Оттук се връщате на юг до Майканопи — това е отбивка 73. Тръгвате по нея и карате на запад до магистрала 441. — Хорхе си водеше записки. — Ще стигнете 441 почти веднага. Оттам тръгвате на север към Гейнзвил. Пътят не е лош, не би трябвало да имате проблеми. Точно преди Гейнзвил ще пресечете магистрала 331. Движението там не е натоварено. Когато стигнете магистралата, завийте надясно. На 331 ще ви чака една от нашите патрулни коли. Дежурен е полицай Секиера. Последвайте го. Той ще ви отведе чак до Рейфорд.
Ейнсли кимна.
— Благодаря, лейтенант. Да използваме ли лампата и сирената си?
— Използвайте всичко, което имате. А, всички знаем за Дойл. Погрижете се да изпържите онова копеле.
Хорхе вече беше запалил двигателя. После пресече обраслата с трева и храсти разделителна ивица, рязко зави наляво и пое на юг — лампата проблясваше, сирената виеше и газта бе натисната до дупка.
Сега вече времето им беше съвсем оскъдно. Забавянето и отбиването им от пътя щеше да им струва почти час, навярно повече. Часовникът на пулта за управление показваше 05:34 часа. Звяра щеше да бъде екзекутиран след по-малко от час и половина. Ако приемеха, че всичко върви отлично, останалата част от пътуването щеше да им отнеме четирийсетина минути, което означаваше, че щяха да пристигнат в Рейфорд в 06:14 часа. Като се извадеше времето, необходимо на Ейнсли да влезе в затвора и стигне при Дойл и накрая, докато отвеждат осъдения до електрическия стол и го завържат, сержантът можеше да се надява най-много на половин час насаме със Звяра.
Не бе достатъчно! Изобщо не беше достатъчно.
Но трябваше да му стигне.
— О, по дяволите! — измърмори Ейнсли. Изкушаваше се да измърмори на Хорхе да кара по-бързо. Но нямаше смисъл. Кубинецът шофираше превъзходно, впил очи в пътя пред себе си, стиснал устни, съсредоточен. Бе дал листа с указанията на Ейнсли и когато се налагаше, детективът ги четеше на проблясващата светлина на лампата. Настилката на магистрала 441, по която се движеха в момента, бе по-неравна от I–75, с повече кръстовища. И все пак Хорхе правеше всичко възможно, за да не губи нито секунда. Лампата и сирената също помагаха. Някои от шофьорите на камиони отбиваха встрани и им даваха път. Но бе започнал да вали слаб дъжд и на места имаше мъгла, което ги забавяше допълнително.
— По дяволите! — изруга Ейнсли. — Няма да успеем.