Въпреки възраженията щатската прокурорка отказа да промени тактиката си. Накрая обаче се оказа, че Монтесино не е предвидила нещо друго: неуспехът й да обвини Дойл в поне още едно двойно убийство от предполагаемите общо дванайсет щеше да предизвика впечатлението — особено сред най-яростните противници на смъртното наказание, — че е останало някакво съмнение, отнасящо се дори и до случая, за който Дойл бе признат за виновен и осъден.
Недоизпипаният процес за убийството на семейство Темпон, както си спомняше Малкълм Ейнсли, изобилстваше от противоречия, бурни спорове и дори насилие.
Тъй като обвиняемият нямаше финансова възможност, съдията Руди Оливадоти назначи опитния в наказателните процеси адвокат Уилърд Стелцър да представлява Дойл.
Стелцър беше добре известен в юридическата общност в Маями, отчасти заради блестящите си успехи в съда, но отчасти и заради ексцентричния си вид и поведение. Четирийсетгодишен, той все още отказваше да носи традиционното адвокатско облекло и ходеше със старомодни костюми и вратовръзки, най-вече от петдесетте години, които купуваше от специални магазини. Освен това връзваше дългата си смолисточерна коса на плитка.
Верен на себе си, първата работа на Стелцър като адвокат на Дойл бе да разгневи и прокурора, и съдия Оливадоти. Като твърдеше, че заради широката гласност на случая в окръг Дейд не било възможно да открият безпристрастни съдебни заседатели, Стелцър направи постъпки за промяна на съдебния окръг, в който да се гледа делото.
Въпреки раздразнението си съдията уважи мнението му и процесът беше преместен в Джаксънвил, Флорида — почти на шестстотин и четирийсет километра северно от Маями.
Като друг защитен ход Стелцър се опита да уреди да обявят клиента му за невменяем. Той припомни изблиците на ярост на Дойл, факта, че като дете е бил насилван, бясната жестокост, която беше показал в затвора, и обичайните му лъжи, подсилени от настояването на Звяра, че никога не се е приближавал до дома на Темпон, въпреки доказателствата, които дори защитникът му признаваше.
Всичко това представлявало сериозно основание за вероятна лудост, смяташе Стелцър, и съдия Оливадоти отново неохотно се съгласи. Той нареди Дойл да бъде прегледан от трима щатски заклети психиатри, чието изследване продължи четири месеца.
Накрая психиатрите заключиха: Да, всички оценки на характера и навиците на Елрой Дойл, изложени от адвоката му, са верни. Това обаче не го прави невменяем. Важното е, че е съзнавал разликата между добро и зло. Тогава съдията обяви Дойл за психически здрав и нареди да бъде изправен пред съда за предумишлено убийство.
Поведението на Дойл в съдебната зала едва ли щеше да бъде забравено от тези, които присъстваха там. Той бе огромен мъж, висок метър и деветдесет и два, и тежащ сто и осем килограма. Чертите на лицето му бяха едри, имаше широки, мускулести гърди и огромни длани. Всичко в него беше прекомерно голямо, включително и егото му. Всеки ден той влизаше в залата с надменна, заплашителна походка. Това съчетание понякога го правеше безразличен към събитията около него — отношение, което продължи през целия процес и след него. Един репортер писа в обобщение: „Елрой Дойл спокойно можеше да бъде помолен за собственото му осъждане“.
Онова, което би могло да му помогне, както бе ставало в предишни случаи, щеше да е присъствието на майка му, много веща в престъплението и закона жена. Но Бюла Дойл бе починала няколко години преди това от СПИН.
Дойл се държа оскърбително и враждебно през цялото време. Дори когато избираха съдебни заседатели, той отправяше към адвоката си забележки, като например: „Разкарай онази шибана мръсна маймуна оттук!“ — имайки предвид някакъв автомобилен техник, когото Уилърд Стелцър почти бе приел за заседател. Тъй като волята на подсъдимия имаше значение, Стелцър беше принуден да го преглътне и да използва ценното право на безапелационен отказ.
Когато една достолепна чернокожа жена изрази известно съчувствие към Дойл, той извика:
— Тази тъпа негърка няма да види истината даже да я облее!
Жената беше освободена.
В този момент съдията, който дотогава се въздържаше от коментари, предупреди обвиняемия:
— Господин Дойл, по-добре се успокойте и запазете тишина.