През седемнайсетте часа, които сержантът прекара на местопрестъплението онзи първи ден, двамата с Куин обмисляха мотивите. Имаше вероятност да е грабеж — сред вещите на жертвите не бяха открити никакви пари. От друга страна, оставените там бижута (по-късно оценени на двайсет хиляди долара) лесно можеха да бъдат отмъкнати. Освен това грабежът можеше да се извърши и без да бъдат убити двама души. Необяснима беше жестокостта, както и мъртвите котки. Така че основният мотив остана толкова неуловим, колкото и основният заподозрян.
Първоначалната информация за жертвите, получена по телефона от полицията в родния им град Саут Бенд, Индиана, ги описваше като заможни, но безобидни хора без очевидни пороци, семейни проблеми или опасни връзки. Въпреки това през следващите няколко дни Бърни Куин щеше да отлети за Саут Бенд, за да проведе разследване на място.
Някои факти и мнения изложи патоанатомът доктор Сандра Санчес.
Според нея мъченията били извършвани „методично и бавно“, като жертвите са били в съзнание. Макар че на местопрестъплението не откриха оръжие, аутопсиите показаха дълбоки рани от нож и по двете тела, от който бяха останали специфични белези по плътта и костите. И още една ужасна подробност — в очите на господин Фрост била наливана, а след това и възпламенена запалителна течност, в резултат на което очите му бяха овъглени и кожата около тях почерняла. След отпушването на устата на жената се оказа, че част от езика й е отхапана, навярно като реакция на страданията й.
Към края на четирийсетте си години, доктор Санчес бе известна с прямотата и хапливия си език. Обличаше се консервативно в тъмносини или кафяви костюми и връзваше посивяващата си коса на опашка. На Куин бе известно, че сред научните й интереси присъства и афро-кубинската религия сантерия, процъфтяваща в окръг Дейд, Флорида. Последователите й се изчисляваха на около седемдесет хиляди души.
Веднъж Куин чу потвърждение от самата Сандра Санчес:
— Добре, не казвам, че вярвам в оришите, боговете на сантерия. Но ако ти вярваш в онези други приказки — в непорочното зачатие, как Мойсей раздвоил водите на Червено море, как Иисус умножил, броя на хлябовете и рибите и как китът изплюл обратно Йона — в сантерия има поне също толкова убедителна логика. А освен това тя утешава разстроените умове с вудуистки магии.
Куин, който знаеше, че животинските жертвоприношения са сред присъщите на сантерия обреди, се зачуди дали четирите мъртви котки нямат някаква връзка с това.
— Определено не — отвърна му Санчес. — Огледах котките. Били са убити с голи ръце, почти сигурно брутално. Сантерийското жертвоприношение се извършва с нож и с набожност, а убитите животни не се изоставят като в този случай. Често се изяждат по време на религиозен празник, а котката никога не в менюто.
Ейнсли и Куин решиха, че първоначалните резултати далеч не са обещаващи. Както сержантът докладва на Лио Нюболд: „Това е класическа криминална загадка“.
А хората от „Убийства“ най-много мразеха криминалните загадки. С този термин обозначаваха пълната липса на информация за престъпника, а понякога и за жертвата. Двете противоположности на криминалната загадка бяха „спокойният ездач“ — случай, в който бързо откриваха вероятния убиец наред с убедителни доказателства, и „димящото оръжие“ — най-лесният случай, в който полицията залавяше извършителите на местопрестъплението.
Накрая, много след трагичната история на Хоумър и Бланш Фрост, именно „димящото оръжие“ щеше да даде ясен отговор и да разкрие убиеца на семейната двойка.
Втора глава
Малко преди осем часа в петък сутринта, три дни след убийството в хотел „Роял Колониъл“, Бърнърд Куин излезе от офисите на „Убийства“, за да отиде в цивилната секция по идентификация, също на петия етаж в сградата на полицейското управление. В едно от вътрешните помещения, в което сред компютри и претоварени с разпечатки бюра работеха пет-шест души от секцията, Куин се насочи към младата специалистка по дактилография, снела отпечатъците на местопрестъплението. Силвия Уолдън пишеше на клавиатурата пред голям компютърен екран и при приближаването на детектива вдигна поглед. Дългата й коса, забеляза той, беше влажна, навярно от силния дъжд, който бе настигнал на път за работа и Куин.
— Добро утро, Бърнърд — усмихната поздрави тя.
— Засега не е добро — мрачно отвърна той. — Може би ти си в състояние да го промениш.
— Недостиг на улики ли? — съчувствено попита Уолдън.
— По-скоро пълно отсъствие. Затова съм тук, за да те питам защо, по дяволите, докладът за отпечатъците се бави толкова.