Макар че детектив Ейбро получи няколко отговора на телетипа си, нито един от тях не беше от полза и случаят остана неразрешен.
Два и половина месеца по-късно.
Форт Лаудърдейл. 23 май.
Отново семейна двойка: семейство Хенънфелд, около шейсет и пет годишни, живееха в апартамент на булевард „Оушън“ близо до Двайсет и първа улица. Жертвите отново бяха открити завързани по познатия начин. И двамата носеха следи от побой и бяха жестоко накълцани. Труповете им бяха открити едва след около четири дни.
На четвъртия един от обитателите на сградата усетил, че от съседния апартамент се разнася неприятна миризма и повикал полицията, която разбила вратата. Броуърдският шериф детектив Бенито Монтес едва не повърнал при гледката и ужасната смрад.
На това местопрестъпление не били оставени „необичайни предмети“. Затова пък краката на Ървинг Хенънфелд били свързани с отоплителна електрическа печка, включена след това в мрежата. Стъпалата и пищялите на мъжа се превърнали на въглен. Отново липсвали пари.
И пак нито отпечатъци, нито свидетели, нито оръжие.
Но този път шериф детектив Монтес си спомни, че около три месеца преди това е чел за подобно убийство на възрастна двойка в Коконът гроув. След телефонен разговор с отдел „Убийства“ в Маями на следващия ден Монтес се срещна с Бърнърд Куин.
За разлика от ветерана, Куин Монтес бе млад, на около двайсет и пет години, със старателно поддържана коса. Подобно на повечето детективи от отдел „Убийства“, той беше добре облечен — този ден в тъмносин костюм с раирана копринена вратовръзка. По време на двучасовия разговор детективите сравниха бележките си за убийствата на семействата Фрост и Хенънфелд и разгледаха снимките на двете местопрестъпления. Полицаите се съгласиха, че начинът на смъртта изглежда идентичен. Същото се отнасяше и за други обстоятелства, включително положението на труповете и варварската жестокост на убиеца.
Една малка подробност: и в двата случая имаше радио, оставено да свири високо.
— Спомняш ли си каква беше музиката? — попита Куин.
— Разбира се. Рок, при това толкова силно, че човек не можеше да си чуе приказката.
— Същото беше и в случая „Фрост“ — отбеляза си Куин.
— Значи е същият тип — каза Монтес.
— Сигурен ли си, че е един човек? — попита го Куин.
— Да. Освен това копелето е едро, силно като вол и умно.
— Мислиш ли, че е образован?
— Инстинктът ми подсказва, че не е.
Куин кимна.
— И моят.
— Това му доставя удоволствие — прибави Монтес, — кефи се, та чак му текат слюнки. Търсим садист.
— Някаква идея за мъртвите котки от нашето местопрестъпление?
Монтес поклати глава.
— Просто обича да убива. Може да е убил котките само за да минава времето и да ги е донесъл със себе си за възбуда.
— Все пак ми се струва, че е послание — рече Куин, — някакъв код, който още не сме дешифрирали.
Преди шериф детектив Монтес да си тръгне, Бърнърд Куин се извини за отсъствието на сержанта си. Той обясни, че Малкълм Ейнсли би искал да присъства на срещата им, тъй като също се занимава със случая. Ейнсли обаче трябваше да замине на еднодневен полицейски семинар в друга част на града.
— Няма проблем — отвърна Бенито Монтес, — има време. Струва ми се, че това, което видяхме, е само началото.
Трета глава
През пролетта и лятото на същата година жителите на Южна Флорида се задушаваха от изключително високите температури и влажност на въздуха, придружени от всекидневни гръмотевични бури и проливни дъждове. В самия Маями поредицата от прекъсвания на електричеството, предизвикани от претоварването на мрежата, върнаха онези, които имаха климатични инсталации, в лепкавия свят на останалите. Друг проблем беше изострянето на престъпността. Бандитските побои, престъпленията от страст и битовото насилие ескалираха. Дори търпението на иначе миролюбиви хора свършваше и те изпускаха нервите си — тривиални разправии по улиците и паркингите водеха до сбивания между абсолютно непознати. При по-сериозни спорове гневът завършваше с яростни изблици или дори с убийства.
Цяла една стена в отдел „Убийства“ бе заета от бяло табло, известно на детективите като табло на „хората, които умират, за да се срещнат с нас“. Разделени в стегнати редове и колони, там се изписваха имената на всички убити през текущата и изминалата година наред с ключовите подробности от разследванията и вероятните заподозрени. Арестите се обозначаваха с червено.