Получила стипендия, Ръби завърши с отличие психология и социология в технико-селскостопанския университет във Флорида, след което в изпълнение на мечтата на живота си незабавно постъпи в полицейското управление в Маями. Баща й беше служил седемнайсет години и в известен смисъл тя навярно можеше да компенсира смъртта му, като се бореше да „промени света“. Е, ако не целия свят, поне непосредственото си обкръжение.
Никой не се изненада, когато Ръби завърши полицейската академия първа в класа си. Онова, което предизвика удивление обаче, бе решението на лейтенант Нюболд веднага да я приеме в отдел „Убийства“ като детектив. Случаят беше безпрецедентен.
Отдел „Убийства“ във всички полицейски управления представляваше върха на пирамидата. Смяташе се, че детективите се избират измежду най-умните и най-находчивите и престижът им предизвикваше завист сред колегите им. Тъкмо затова назначаването на Ръби разочарова и ядоса неколцина по-възрастни полицаи, които се надяваха да бъдат приети в отдела. Но Нюболд изпитваше някакво инстинктивно чувство към Ръби. „Има моменти — довери на Малкълм Ейнсли той, — когато просто можеш да подушиш доброто ченге.“
Ръби работеше в „Убийства“ вече четвърта година и официалната й характеристика беше: „Изключителна“.
Като член на екипа на Ейнсли тя автоматично присъстваше на започващото в 08 ч. съвещание, но докато другите още се събираха, Ръби разговаряше по телефона, затрупана от купчина служебни книжа. Когато мина покрай нея, Нюболд й подвикна:
— Приключвай, Ръби. Ще ни трябваш на съвещанието.
— Да, сър — отвърна тя и секунди по-късно го последва, като си слагаше огромния златен клип, който бе свалила от ухото си, докато разговаряше по телефона.
В съседство с общото помещение на отдела имаше стаи за разпити на свидетели и заподозрени, стая с малко повече удобства, в която понякога приемаха семействата на жертвите, голямо архивно помещение, в което за период от десет години оставаха криминалните досиета, и заседателна зала.
Заедно с другите двама шефове на екипи Пабло Грийн и Ханк Брюмастър, Малкълм Ейнсли седеше до голямата правоъгълна маса в залата. Присъстваха също детективите Бърнърд Куин, Естебан Кралик, Хосе Гарсия и Ръби Боуи.
Трийсет и три годишният кубинец Гарсия работеше в полицията в Маями от дванайсет години, осем от които като детектив в отдела. Набит и оплешивяващ, той по-скоро изглеждаше на четирийсет и три, заради което колегите му го наричаха „Татето“.
Освен служителите от „Убийства“ тук бе шерифът детектив Бенито Монтес, който беше пристигнал в Маями от Форт Лаудърдейл, поканен по телефона от Бърнърд Куин. Монтес съобщи, че от предишното му идване тук в разследването на случая „Хенънфелд“ не е постигнат напредък.
Останалите участници в съвещанието бяха доктор Санчес, заместник-патоанатом, специалистите по идентификация Хулио Верона и Силвия Уолдън, както и заместник-щатския прокурор Кързън Ноулс.
Ноулс ръководеше секция „Убийства“ в щатската прокуратура и имаше отлична репутация като обвинител в углавни дела. Той говореше любезно, имаше добри обноски, носеше скромни готови костюми и вратовръзки с постоянен възел, поради което някога го бяха сравнявали с непретенциозен дребен чиновник. Когато подлагаше на кръстосан разпит мъчни свидетели по време на съдебните процеси, оставяше впечатление за неувереност, но всъщност истината бе точно обратната. Докато отговаряха на въпросите на незабележителния прокурор, мнозина свидетели, които смятаха, че безнаказано могат да излъжат, изведнъж откриваха, че са били оплетени в паяжина и без да разбират, сами са се издали.
Разоръжаващите му маниери и острият му ум бяха причината, поради която през петнайсетгодишната си служба в щатската прокуратура Ноулс беше постигнал присъди в забележителните 85 процента от процесите за убийство. Детективите от отдела винаги се радваха, когато със случаите им се занимаваше той, и сега Нюболд и другите бяха щастливи да го видят.
На съвещанието присъстваше майор Йейнс, а също и високопоставеният заместник-началник Отеро Серано, което подчертаваше общественото значение на последните събития.
Седнал начело на заседателната маса, лейтенант Нюболд побърза да открие срещата.
— Всички знаем, че два от висящите ни случаи и третият във Форд Лаудърдейл вече се смятат за серийни двойни убийства. Вероятно трябваше да стигнем до това заключение преди последното престъпление и с течение на времето това може да ни се отрази отрицателно. Но с този проблем ще се занимаваме после. В момента имаме друга неотложна работа. Сега искам — продължи лейтенантът — да направим пълен преглед на трите двойни убийства, без да пропускаме каквото и да е. Трябва да открием някаква връзка, която може да ни доведе до…