— Ами, нямаше нищо, което убиецът да е донесъл със себе си. Но там беше онази електрическа печка, само че тя е на семейство Хенънфелд. Проверихме.
— Каква печка? — попита Ейнсли.
— Беше свързана с крака на господин Хенънфелд, сержант, а после включена в мрежата. Когато пристигнахме там, реотаните бяха изгорели, а краката на мъжа напълно овъглени.
— Не си ми казал това — рязко се обърна към Куин Ейнсли.
Куин го погледна засрамено.
— Съжалявам. Предполагам, че съм забравил тази подробност.
Ейнсли не отвърна нищо, после се обърна към Нюболд и попита:
— Лейтенант, мога ли да продължа аз?
— Имаш думата, Малкълм.
— Ръби — попита сержантът, — можем ли да изготвим списък на всички различни предмети, открити на местопрестъпленията?
— Естествено. На компютър ли го искаш?
— Да — намеси се Нюболд.
Ръби се насочи към малко странично бюро, върху което имаше компютърен терминал. Откакто бе постъпила в отдела, колегите й я наричаха „нашата компютърна магьосница“ и дори други екипи често я молеха да им помогне. Докато Ейнсли и другите чакаха на заседателната маса, тя пъргаво местеше пръсти по клавиатурата.
— Добре, давай, сержант.
Като поглеждаше отворената папка пред себе си, Ейнсли започна да диктува:
— 7 януари, Коконът гроув. Хоумър и Бланш Фрост. Четири мъртви котки.
Ръби бързо записа информацията. Ейнсли продължи:
— 12 март, Клиъруотър.
— Почакай! — прекъсна го Куин. Всички обърнаха глави към него. — В Коконът гроув очите на господин Фрост бяха залети със запалителна течност и после възпламенени. Ако вземем предвид изгорените крака на Хенънфелд…
— Да, прибави очите на господин Фрост — каза на Ръби Ейнсли. Той се обърна към Куин с лека усмивка. — Благодаря ти, Бърни. Забравих. Случва се с всички ни.
Те завършиха изброяването на предметите в Клиъруотър със старата тръба и картонения полумесец, прибавиха Форт Лаудърдейл с печката и изгорените крака на мъжа, после преминаха на „Пайн теръс“ 18.
— Там имаше бронзово гърне — каза Ейнсли.
Ръби престана да пише.
— Имаше ли нещо в него? — попита тя.
— Да, пикня и лайна — кисело отвърна от мястото си Пабло Грийн.
Ръби се огледа и невинно попита:
— Добре ли е, ако напиша „урина и фекалии“?
Присъстващите избухнаха в смях. Някой се обади:
— Ръби, страхотна си!
Дори Нюболд, Йейнс и заместник-началникът се смееха. В атмосфера, ежедневно изпълнена с ужаси, внезапният, неочакван проблясък на хумор действаше като пречистващ дъжд.
И тогава… докато смехът утихваше… бързо, ясно и болезнено Ейнсли разбра.
Сега вече знаеше. Всички парченца от мозайката се подредиха.
Сякаш непълна хипотеза, уморително и смътно зараждала се в мозъка му, изведнъж бе добила форма. Вълнението му щеше да експлодира.
— Трябва ми Библия — каза Ейнсли.
Другите го изгледаха.
— Библия — повиши глас той. — Трябва ми Библия!
Нюболд хвърли поглед към Куин, който седеше най-близо до вратата.
— Имам Библия в бюрото си. Вдясно, второто чекмедже отдолу.
Куин отиде да я донесе.
Наличието на библии в отдела не беше необичайно. Когато ги арестуваха или водеха тук за разпит, много престъпници искаха да четат Библията, някои искрено, други с надеждата, че очевидната им набожност по-късно може да им донесе по-лека присъда. Бяха известни прецеденти, които оправдаваха тази надежда — някои престъпници, предимно чиновници, бяха избегнали тежка присъда с твърдения, че се били „преродили“. Но макар и скептично настроени, по време на разследването детективите от „Убийства“ с готовност се подчиняваха, ако Библията можеше да ускори изтръгването на признание.
Куин се върна с Библия в ръка. Той я подаде на Ейнсли, който я отвори към края на последната книга от Новия завет — Откровението, или както го наричаха католиците, „Апокалипсиса“.
На Нюболд му проблесна.
— Това е Откровението, нали? — попита той.
Ейнсли кимна.
— Всеки един от предметите е послание.
Той даде знак на все още седналата пред компютъра Ръби.
— Ето първото. — После се огледа около масата и прочете: — Откровение, глава 4:6. „… и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола — четири животни…“
— Котките! — ахна Куин.
Ейнсли прелисти две страници назад, потърси с показалец и продължи да чете:
— Глава 1:14. „… главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък…“
Той погледна към Куин.
— Господин Фрост, нали така?
— Онези две неща, котките и изгорените очи на Фрост, бяха съвсем близо едно до друго. Но изобщо не направихме такава връзка между тях…