Мати долови миризмата на гниещ боклук и чу котешко мяукане.
— Сократ? — повика и влезе. — Ела, котенце.
— Това вече е местопрестъпление — обади се Буркхарт. — Не можем да влизаме.
— Това е разпердушинен апартамент — ядно отвърна тя. — Да видим какво са взели.
Спря се и нахлузи същите латексови ръкавици, които носеше в кланицата. Котката беше спряла да мяука.
Буркхарт се намръщи, но пристъпи вътре след колежката си.
Тя се промъкваше внимателно между отломките, сред които и счупени стъкла от рамки за снимки. Някои от снимките бяха на Крис и Мати, прегърнати, усмихнати, сякаш са най-щастливата двойка на света.
Как успя всичко да се обърка така?
Какво се случи? Чипът. Хакерската атака. А сега и преобърнатият апартамент. Но защо? С какво се беше захванал Крис?
Мати стигна нишата, където Крис често работеше от къщи. Видя лаптопа, разбит в пода, и клекна до него. Побутна парчетата с химикалка, без да обръща особено внимание на Буркхарт, който бе вдигнал от пода снимка на Крис с малко момче.
— Енгел, това да не е… — започна мъжът.
— По дяволите! — прекъсна го викът й. — Взели са твърдия му диск. Мамка му!
— Добре, значи вече знаем какво са търсели — Буркхарт остави снимката обратно на пода. — Да се махаме и да повикаме полицията.
Мати се изправи и мина покрай него.
— Ще взема котката. Чакай ме в колата.
Без да чака отговор, се отправи по коридора покрай кухнята, където мръсна посуда и кутии от тайландска храна допринасяха за ужасната воня. Спря да диша през устата и влезе в спалнята, боядисана в искрящо бяло.
Завивката също беше бяла. Както и завесите, издуващи се от поривите на вятъра и дъжда, които нахлуваха през отворените френски прозорци с изглед към двора. Дъждът мокреше килимчето пред тях.
Кошчето до леглото беше препълнено с хартия — едно от малкото в апартамента, които не бяха изпразнени. Мати го доближи и видя отгоре няколко смачкани листа.
Тъкмо взе единия, когато чу измяукване. Вдигна поглед към Сократ, сиво-черния котарак на Крис, изнизващ се от банята.
Пристъпи към него и се усмихна.
— Ето къде си бил!
Тогава видя отпечатъците от стъпки по мокрия килим.
Проследи ги с очи до гардероба непосредствено вдясно, пъхна смачкания лист в джоба си, пристъпи към котарака и бръкна за пистолета си, като в същото време заговори:
— Добро коте, Сократ. Гладен ли си?
Вратата на гардероба се отвори рязко навън.
Глава 14
Едър мъж с черни кожени дрехи и мотоциклетна каска се блъсна в лявото рамо на Мати и я събори.
Тя падна на килима до Сократ. Мъжът се опита да я изрита в корема, но тя го предвиди и се сви, така че ритникът уцели бедрото й.
Мъжът се метна с две крачки до прозореца и скочи.
Мати се изправи с усилие и извади пистолета си. Чу как двигателят на мотора изръмжа и се запрепъва към прозореца точно когато мъжът отпусна съединителя и отпраши към входа на сградата, с хвърчаща изпод гумите му трева.
Без да се замисля, Мати скочи.
Приземи се в мократа разорана леха и се претърколи встрани като парашутист. Видя Краус, който се появи от другата страна на двора с ужасено изражение и изкрещя:
— Мати!
Нямаше време за обяснения. Мотористът се измъкваше. Втурна се навън през главния вход с надеждата да види номера на мотора.
Мъжът ускоряваше в посока запад. Тя видя гърба и каската му, но не и номера.
— Мамка му!
Беемвето наби спирачки до нея и Буркхарт й викна от волана:
— Скачай!
Мати се метна на седалката до него и със свистящи гуми двамата изфучаха след моториста, който натисна спирачки и зави по „Английската улица“ на юг.
Докато стигнат ъгъла, той отново беше завил на запад, успоредно с канала и кампуса на Техническия университет. Буркхарт мина на по-ниска предавка и за малко да го хване, но той пресече моста и по „Мархщрасе“ влезе в кампуса.
Студентите отскачаха от пътя на мотора и колата, която продължаваше да го преследва.
На едно кръгово движение мотористът зави наляво по „Харденбергщрасе“, пресече под метростанция „Зоологишер“, сви рязко вдясно по „Йоахимсталер“, после рязко вляво по „Кантщрасе“ и се насочи на изток към руините на камбанарията.