Но беше много, много закъснял.
Тлеещото желание за отмъщение избухна в цялото му същество. Искаше да стреля по всичко, което мърда, искаше да крещи в дупката, да крещи на убиеца й да дойде и да си получи заслуженото.
Но по-хладната и разумна част надделя.
Станалото бе по-важно от него, по-важно от всички тях. Целта вече не беше отмъщението, а да изправи един толкова отвратителен човек пред безмилостната светлина на света, да го покаже такъв, какъвто е и какъвто е бил.
Излез, помисли си. Повикай Криминална полиция. Нека знаят и действат.
Сега.
Шнайдер се обърна, рязко обходи помещението с лъча на фенерчето и тръгна по обратния път към коридора. Едва направил шест-седем крачки обаче, чу нещо като плясък от крилете на много едра птица.
Опита да реагира, да вдигне пистолет по посока на звука. Но черният силует вече се спускаше от скривалището си дълбоко в сенките над ръждясалата релса под тавана.
Ботушите се блъснаха в ключиците на Шнайдер, той залитна и падна назад върху един от болтовете, стърчащи от пода.
Болтът го прониза, счупи гръбнака му и го парализира.
Глокът издрънча някъде встрани.
Пламтящата болка беше толкова силна, че не можеше да говори, не можеше дори да изкрещи. Силуетът се изправи пред него, мъжът насочи собственото му фенерче към гърдите си и освети черна маска, покриваща носа, бузите и челото.
Маскираният заговори и Шнайдер веднага го позна, сякаш трите десетилетия се бяха изнизали за един ден.
— Мислеше, че си подготвен, Крис, хмм? — попита мъжът, видимо развеселен. Смехът му беше като щракане. — Изобщо не беше подготвен, никога не си и бил, каквото и да си мислеше толкова години.
В другата му ръка се появи нож. Мъжът приклекна до Шнайдер и допря острието до гърлото му.
— Приятелите ми ще дойдат по-бързо, ако ти пусна малко кръв. След няколко часа в тяхната компания маската ти ще е изчезнала, Крис. Тогава никой няма да може да те познае, дори собствената ти скъпа майчица, хмм?
Две
В четири без петнайсет следващата неделя сутрин Матилде Енгел — Мати се провираше през тълпата, изпълнила „Трезор“ — легендарен нощен ъндърграунд клуб, заел част от стара фабрика в Кройцберг, модерен район на Берлин.
Наскоро прехвърлила трийсетте, силна и привлекателна, Мати достигна до редицата индустриални галерии, свързващи двата огромни дансинга на клуба. Прозя се и прокара пръсти през късата си руса коса. Електронната музика пулсираше и отекваше в околното пространство.
Сапфиреносините й очи огледаха стените, покрити с графити, пушека във въздуха и заклетите купонджии, решени да продължат неделната вечер поне до обяд на другия ден.
В коридора отпред се появи набит евразиец с татуировка на паяжина под лявото си око.
— Графинята още ли е тук, Аксел? — попита Мати достатъчно високо, че да я чуе.
Мъжът с татуировката рязко извърна глава по посока на гласа й.
— С аржентинеца е. На нещо по-силно са, не алкохол, нито трева. Предполагам, че е екстази.
— Само да не са амфети — отвърна Мати. — Мразя наркоманчетата, които се друсат с тях.
— При всяко положение ще се оправяш сама — предупреди я Аксел. — Не мога да те подкрепя за такова нещо.
— Ще съсипеш репутацията си на създание на нощта?
— И това.
— „Прайвит“ ще ти прати комисиона за посредничеството.
Аксел се ухили.
— Още по-добре. Благодаря, Мати.
Тя кимна.
— Имам ли директен излаз навън?
— Противопожарни изходи в двата края на етажа.
— А нещо високо?
Аксел се замисли.
— Ще се обадя по телефона. На бара. Ще трябва да танцуваш.
Мати плесна широката длан на мъжа, заобиколи го и тръгна към дансинга. Без да спира, извади мобилния си телефон, отвори го и набра номер с ученическата снимка на тийнейджърка с кестеняви коси.
Графиня София фон Мюлен Австрийска беше на седемнайсет години. Преди седмица бе избягала с треньора на баща си по поло, трийсет и три годишен аржентинец, мошеник и зестрогонец на име Раул Монтенегро.
След точно четири дни графинята щеше да навърши осемнайсет години и можеше да се омъжи.
А точно това семейството й отчаяно се опитваше да предотврати и нае „Прайвит Берлин“, за да я издири и върне във Виена.
Майката на София беше починала преди три години от свръхдоза. Баба й, страховитата Зара фон Мюлен, не искаше нито семейното име, нито семейното богатство да бъдат ощетени от нов скандал, особено след като бащата на София, Петер, известен политик в Тирол, се подготвяше да се кандидатира за по-висок пост. Затова каза на Мати да не пести средства, само да намери внучката й.