Синът й сведе очи към котарака и усмивката му се стопи.
— Сократ защо е при нас? — преди майка му да успее да отговори, пак разцъфна в усмивка. — Крис ли е тук?
Мати понякога се удивяваше колко е интуитивен, беше способен да улавя скрити емоции. Но пък такива порастват децата без бащи. Трябваше да му каже.
— Имам неприятна новина.
Физиономията му се напрегна.
— И другия уикенд ли ще работиш?
Мати се поколеба, все още несигурна как и какво да каже.
Никлас стана, пусна котката на земята и сърдито подмина майка си.
— Обеща ми, че пак ще отидем на езерото да караме кану. Скоро ще стане твърде студено!
— Никлас! — рязко повиши глас тя. — Става въпрос за Крис. Затова Сократ е тук.
Момчето спря и се извърна, внезапно пребледнял и смутен. Котката изви гръб и се отърка в глезените му.
— Какво?
— Няма го. Крис е изчезнал.
Синът й се озадачи.
— Какво значи това?
— Никой не знае къде е — Мати реши да не му казва за намерения чип. — Няма го от много време, никой не го е чувал. От твърде много време.
Никлас взе Сокарт, притисна го до гърдите си и заразпитва:
— С кого е бил? По какво е работел?
— Не знам.
— Преди знаеше всичко. Винаги знаеше какво прави.
— Никлас, аз…
На лицето му се изписа горчивина.
— Ако не му беше казала, че няма да се ожениш за него, щеше да знаеш къде е. Сигурно щеше да е тук и двамата да гледаме мача!
Детето се разплака и изтича в стаята си, гушнало Сократ, сякаш котето беше последният му останал приятел на този свят.
Глава 18
Сесилия, лелята на Мати, видя цялата случка. Ядосано избърса ръце в престилката си и извика:
— Никлас, върни се! Върни се и веднага се извини на майка си!
Но момчето затръшна оглушително вратата на стаята си.
Мати постави ръка на рамото на леля си.
— Остави го, прав е. С Крис си споделяхме всичко. Щях да знам.
Старата жена беше готова да спори, но я възпря напрежението, което долови у Мати.
— Нали е само изчезнал? Може да е на почивка.
— Не, определено не е на почивка.
— Тогава…
— Ще поговоря с Никлас.
Леля й кимна.
— И после ела да ядеш. Шницел с настъргана лимонова кора.
Мати я целуна по бузата и тръгна към стаята на сина си. Почука, но нямаше отговор. Натисна дръжката — беше заключено.
— Ники? Може ли да вляза?
След малко чу изщракването на ключалката и вратата се отвори. Момчето беше лудо по футбола и над леглото му висеше голям плакат на Касиано.
Никлас се върна на леглото си и се сгуши до Сократ, който замърка. Мати седна до тях, погали сина си по гърба и каза:
— Имаш пълното право да се ядосваш.
Известно време той не реагира, но накрая попита:
— Крис жив ли е, мамо?
— Трябва да вярваме в това.
— Ами ако не е?
Мати не отговори.
— Защо вече не го обичаш, мамо?
Долната й устна потрепери.
— Обичам го. Обичам и теб и заедно ще се справим.
— И ще го върнем?
— Ако е по силите ми. Но сега е време за пижамата и четката за зъби.
— Няма ли да има книга?
— Леля Се ще ти почете — обеща Мати. — Аз умирам от глад.
Котката измяука, измъкна се от прегръдката на момчето и с наперена походка тръгна към вратата.
— Явно и той е гладен — отбеляза Мати.
— Останала е още малко суха храна от Крис.
— Знам къде е.
Майка му отиде в кухнята, където леля й вече беше намерила котешката храна и я беше сипала в купичка, поставена до друга, пълна с вода. Сократ започна лакомо да се храни.
— А твоята вечеря е на масата — напомни Сесилия.
Мати пак я целуна по бузата.
— Никлас е почти готов да му почетеш малко от „Хари Потър“.
— Тогава ще си взема очилата — усмихна се леля й и свали престилката.
Мати седна на масата и вечеря с несравнимия шницел с лимонова кора, картофи на фурна, салата и студена „Берлинер Вайсе“. След като се нахрани, изми чиниите и отвори хладилника за още една бира. Имаше нужда.
Тъкмо я отвори, и мобилният й телефон иззвъня. Беше Катарина Дорук.