— Буркхарт се обади и ми разказа какво се е случило.
— Добре сме — каза Мати.
— И той така ми каза — сряза я Катарина. — Но предпочитам да го бях научила от теб. Имате късмет, че не сте в ареста. Преследване с превишена скорост? Не сте ченгета.
Мати въздъхна.
— Знам. Случи се твърде бързо, а после бях прекалено изтощена, за да вдигна телефона. Трябваше да докарам Сократ у дома и да кажа на Никлас за случилото се.
— Той как го приема?
— Утешава се с котето.
— А ти?
Мати потръпна вътрешно. Откакто пристигнаха в кланицата, не си беше позволила и за миг да се отпусне в размисли, но сега рискуваше емоциите да я залеят като порой.
— Искаш ли да дойда? — попита Катарина.
— Не, ще се оправя.
— Буркхарт каза, че човекът с мотора взел харддиска от лаптопа на Крис.
— Така изглежда.
— И нищо друго?
— Апартаментът беше преобърнат с главата надолу, трудно е да се каже — обясни Мати, но в този миг се сети за смачкания лист хартия, който беше извадила от кошчето точно преди крадецът да я нападне. — Изчакай за секунда.
Пусна телефона на високоговорител, измъкна листа и го разгъна. Видя нахвърлян някакъв списък, плъзна поглед по характерния почерк на Крис и се усмихна, но усмивката й не беше весела, когато каза:
— Изглежда, крадецът е пропуснал нещо.
Глава 19
— Какво? — попита Катарина.
— Списък със задачи за вършене, почеркът е на Крис — отвърна Мати, взе телефона, листа и бирата и тръгна към спалнята си. — От миналия вторник е и пише, че е имал среща с Херман Крюгер в единайсет часа сутринта същия ден.
— Не със съпругата му?
— Не, пише „Х. Крюгер“, адресът е на „Потсдамер Плац“, сградата на „Сони“, ако не се лъжа.
— Значи какво, среща се с Херман, казва му, че знае за множеството любовници и тълпите проститутки, и…?
— Правиш твърде смели предположения, Кат — прекъсна я Мати. — В списъка просто присъства името на Крюгер. Както и това на Касиано. Трябвало е да се срещнат в три часа същия следобед. Има и трето име — Павел.
— Максим Павел? — внезапно се развълнува Катарина.
— Не пише. Защо?
— Защото Габриел успя да проследи серия телефонни обаждания, които Крис е направил миналия понеделник и вторник, до някой си Максим Павел. Руснак, живее тук. Притежава два-три нощни клуба, включително „Кабаре“.
— Шоуто с травестити?
— Много успешен бизнес според Габриел. Но не е само това. Явно е свързан с руската организирана престъпност.
Мати погледна часовника си.
— Само осем часът е, бихме могли…
— Вече проверихме — прекъсна я Катарина. — Павел е в Италия, връща се чак утре сутрин.
Мати се замисли.
— Ще ни трябват подкрепления.
— Пак те изпреварих. Повиках Брехт от Амстердам, а Джак Морган вече излетя от Лос Анджелис със самолет на „Прайвит“.
— Ще съм на работа в седем — обеща Мати и затвори.
Остави бирата, списъка и телефона на нощното си шкафче и отиде да целуне сина си за лека нощ.
— Моля се за Крис — обяви Никлас, след като загаси лампата.
— И аз, скъпи — каза Мати.
Затвори вратата, пожела лека нощ и на леля си и се прибра в спалнята. След като взе душ и си облече нощницата, си легна и взе бирата. Понечи да включи телевизора, но се отказа и извади лаптопа си.
Влезе в имейла си в „Прайвит“ — имаше писмо от бабата на графиня Фон Мюлен с благодарности за бързите и резултатни действия. Мати написа в отговор, че според нея София е просто мило, объркано дете, и й пожела всичко добро.
Излезе от профила си и реши да провери и личната си поща. Не беше я поглеждала повече от седмица, но така или иначе единственият човек, който й пишеше редовно там, беше…
Сред спама видя имейл от Крис, с дата предишната сряда вечер, около 22 часа. Отвори го, съдържаше само прикрепен MPEG файл. Кликна върху него.
На екрана се появи лицето на Крис. Беше в апартамента си, в нишата с леглото, изглеждаше изтощен и звучеше полупиян. В скута му лежеше Сократ.
„Здравей, Мати. Опитах се да уважа желанието ти и да не ти се обаждам, но…“
Крис спря и отмести поглед от камерата.
Прокашля се, пак погледна в обектива и продължи:
„Мати, натъкнах се на нещо и смятам, че ако го разнищя, ще стане много по-добре — по-добре за мен, както и за вас двамата с Никлас“.