Габриел щеше да проследи ходовете на Крис по-подробно, а Мати и Буркхарт — да продължат да следят официалното полицейско разследване и да докладват на останалите при нужда.
Мати и Буркхарт се приготвяха да тръгват към уговорената среща с Дитрих, но в този момент телефонът на следователката иззвъня. Беше самият главен комисар.
— Обаждам ви се по заповед на началниците ми — каза Дитрих с явно раздразнение в гласа. — Срещата ни в кабинета ми е отменена.
— Какво? — ядосано изохка Мати. — Нали казахте…
Дитрих я прекъсна:
— Това, което ще ви кажа, не е — повтарям, не е за публично оповестяване. Ясно ли е?
— Да — слисано отрони Мати.
Комисарят се прокашля.
— Както можете да предположите, поради естеството на сградата открихме много следи от кръв. Толкова много, че реших да взема двайсет проби на случаен принцип и снощи ги пуснах за анализ. От двайсетте дванайсет бяха животински — четири от свиня и осем от крава. Останалите осем са човешки. Със съжаление ви съобщавам, че четири от пробите съответстваха на кръвта на Крис Шнайдер. Всички останали са от различни хора.
Мати замръзна, примигна и се опита да проумее думите му.
— Открили сте кръв от още четирима души, освен от Крис?
Дитрих се поколеба, изкашля се и продължи:
— Точно така, затова тази сутрин се връщаме в кланицата. Оказва се, че екипите ни от криминолози в момента са изключително заети. Въпреки че аз лично се противопоставям на това, моят началник ще се радва, ако криминолозите на „Прайвит Берлин“ ни помогнат да огледаме кланицата по-подробно.
— Ще дойдем до час — обеща Мати и затвори.
Глава 23
В десет часа и петнайсет минути Мати, Буркхарт, доктор Габриел и трима криминолози на „Прайвит“ влязоха в кланицата, понесли оборудване, включително ултравиолетови лампи, камери, термовизионни устройства и бутилки със сгъстен въздух с маркучи и струйници.
Хаупткомисар Дитрих вече беше пристигнал и ги очакваше с инспектор Сандра Вайгел и екипа криминолози на полицията.
— Ще ви зачислим част от пода и стената — обърна се към Габриел и го огледа с явно недоверие, след като ученият хипар свали якето си и отдолу се показа яркооранжев суитшърт с лика на Боб Марли.
Габриел се усмихна мило.
— Мисля, че площта е осемдесет на четирийсет метра.
— Горе-долу — отвърна главният комисар. — И?
— Да съкратим зоната на проучване — отвърна експертът криминолог. — Поне да добием представа за пълния размер на това, с което си имаме работа.
Дитрих го погледна подозрително.
— Как?
— Луминолова мъгла под свръхвисоко налягане, мое лично изобретение — отвърна Габриел, стегна по-здраво сивата си коса на опашка и я прибра под хирургическа шапка. После си сложи предпазни очила, взе бутилката под налягане и завъртя клапана. — Угасете прожекторите, моля.
Дитрих кимна към асистентите си. Те изключиха ярките светлини и помещението потъна в мрачни сенки. По покрива потропваха дъждовни капки.
— Започнете записа — обърна се Габриел към двама от техниците, които чакаха с видеокамери върху стативите си.
Главният учен на „Прайвит Берлин“ насочи спрея към западния край на сградата и натисна ръчката на дюзата. Фина мъгла от луминол, водороден пероксид и хидроксилна сол изскочи със съскане, разшири се до облак, полетя към гредите на тавана, потече по стените и падна на пода.
— Майко мила! — възкликна Буркхарт.
Ужасена и смаяна, Мати само кимна.
Сякаш гледаха изображения на галактики — десетки хиляди звезди в гроздове, петна и точици, хемилуминисцентни, сияещи в синьо, съзвездия от кръв.
Глава 24
Химическата реакция премина за по-малко от трийсет секунди.
Синьото сияние изтля и кланицата отново показа истинското си съсипано лице. Дори само обхватът на петната от кръв, показан от устройството на доктор Габриел, беше изумил всички и те мълчаха.
Освен Вайгел, която изхленчи:
— Навсякъде е, главни комисарю!
Дитрих се намръщи.
— Както казах снощи, Вайгел, сградата е била кланица. Луминолът само ни показва наличието на желязо в хемоглобина на кръвта. Не казва нищо за това откъде е самата кръв.
Доктор Габриел се намеси: