Е, приятели мои, май е време да организираме един малък ад в Берлин, а?
Глава 28
— Мати! — изрева Буркхарт. — Излизай!
В подземието на кланицата следователката бързо се отърси от обзелата я от шока мъгла. Пресегна се и откъсна парче от зелената восъчна хартия, там, където имаше надпис.
Хвърли последен поглед към тялото на Крис и се запромъква възможно най-бързо към шахтата, като през цялото време се бореше да потисне силното желание да спре, да се просне на земята и да плаче до скъсване.
Когато стигна дъното на шахтата, вдигна поглед нагоре — Буркхарт я гледаше сериозно притеснен.
— Закачвай се — нареди.
Мати пъхна зелената хартия в джоба на гащеризона, завърза въжето към седалката и извика:
— Готово!
Веднага започнаха да я изтеглят. Тя се наместваше по пътя нагоре в тясната тръба и затвори очи, за да се пребори с клаустрофобията, докато Буркхарт не я хвана за гърба на седалката, не я вдигна и остави със сигурна ръка на пода.
Мати трепереше, сякаш попаднала под силна струя студен въздух.
— Видяхте ли? — обърна се към главен комисар Дитрих, който изглеждаше зашеметен.
— Колко трупове имаше долу?
— Двайсет? Трийсет? Както казах, там, долу, е гробница.
— Не ме интересува какво е, трябва да се махаме оттук, и то веднага — настоя Буркхарт и погледна към Дитрих. — Цялото помещение е опасано с бомби. Изкарайте хората си веднага и повикайте федерален полицейски екип за обезвреждането им.
Комисарят се поколеба, явно смутен от мащабите на това, което се разкри пред очите му.
Буркхарт заговори още по-настойчиво:
— Господин комисар, преди цяла вечност работех за GSG 9 и ви казвам, че трябва да изкарате хората си оттук, докато не дойдат експертите.
Лицето на Дитрих се изкриви и пребледня. Комисарят се обърна към инспектор Вайгел и останалите от екипа, които го гледаха в очакване. Най-накрая се реши и изрева отривисто:
— Вън! Всички. Вземете само най-необходимото. Веднага!
Десетимата души в кланицата се спуснаха към оборудването си и награбиха компютри, камери и вече събраните улики. След по-малко от минута всички се изнизаха бързо през обора и излязоха пред входните врати.
Докато вървяха към пътя за Аренсфелде, дъждът се превърна в мъгла. Мати следваше Буркхарт мълчаливо, като пребита след видяното в подземието.
Крис беше мъртъв. Никога повече нямаше да го види.
Почти беше стигнала полицейската бариера, когато избухна първата бомба.
Извърна се рязко назад.
Дим и прах се понесоха на талази от прозорците и вратите, а в следващия миг огромно, оглушително изригване я запрати на земята и пръсна кланицата на парченца.
Книга втора
„Вайзенхаус 44“
Глава 29
Джак Морган прекоси коридора на огромния мезонет северно от парк „Монбижу“ в централен Берлин.
Вървеше след слаб, блед мъж около трийсетте, със светли сини очи, пиърсинг на веждите, дълъг черен тренчкот, изрусена до бяло коса и кожени ръкавици половинки, украсени с капси. Всичко това го караше да изглежда като излязъл от филм за вампири.
Но Даниел Брехт беше един от най-добрите следователи на „Прайвит“ в Европа, впечатляваща личност, който с лекота се оправяше с културите и езиците.
Брехт премести ремъка на черната чанта за документи на лявото си рамо, хвана дръжката с ръка и натисна. Влязоха в тъмна стая, която миришеше на секс.
Следователят натисна ключа за лампата и бликна светлина.
Гневен мъж с тяло в страхотна форма и кожа с цвят на карамел се изправи рязко в леглото и им се разкрещя на португалски. Морган не разбра и думичка от крясъците на Касиано.
Брехт обаче разбра. Показа значката си и това поуспокои футболиста. Едва тогава Морган забеляза жената, блондинка с огромни гърди, потънала в пиянски сън до Касиано.
Шефът на „Прайвит“ се изненада. Беше видял в интернет снимки на съпругата на футболиста, Перфекта — бразилска манекенка с шеметна екзотична външност и невероятно тяло. В сравнение с нея жената в леглото изглеждаше съвсем обикновена.
През следващите пет минути Брехт разпитваше Касиано и превеждаше на Морган.
— Познавате ли Кристофър Шнайдер? — попита Брехт. — Работи за „Прайвит“.