Баумгартен ги изгледа всичките подред, после се обърна към Габриел:
— Казахте, че имате запис на видяното от фрау Енгел в подземието.
Ученият кимна и го пусна на компютъра си. Баумгартен се кротна донякъде, когато видя гробницата. Мати извърна поглед, щом на екрана се появи трупът на Крис. Но мярна как се протяга и откъсва зелена хартия от пакетите взрив, затова извади парчето от джоба си и го даде на федералната агентка.
Баумгартен го разглежда известно време и се произнесе:
— Чешки „Семтекс“, подобен на C-4. От съветско време. Сигурно е на двайсет и пет-трийсет години.
— Кой го е оставил там и кога? — попита Мати. — Ако Буркхарт е прав, човекът, заложил бомбите, трябва да ни е наблюдавал или поне е знаел, че в кланицата има полиция. Но не е знаел, че излизаме. Искал е да убие всички ни, за да погребе това подземие.
Баумгартен размишляваше над тези думи и Дитрих се намеси:
— Съгласен съм. Освен това смятам, че фрау Енгел откри нещо като място, на което сериен убиец изхвърля жертвите си. Как иначе ще обясните трийсетте черепа там?
— Може би е наемен убиец — предположи Буркхарт. — Може би го наемат хора, които искат да се отърват от враговете си, а той изхвърля труповете тук.
Дитрих кимна.
— Струва ми се възможно.
Баумгартен не коментира никое от предположенията. Друг агент я повика и тя тръгна точно когато се появи инспектор Вайгел.
— Какво е сега положението, господин главен комисар?
— Задънена улица, поне що се отнася до това място. Наистина не можем да правим нищо друго, освен да чакаме екипите криминолози да открият някакви улики.
— Може да отнеме повече от седмица! — възнегодува Мати.
— Може — съгласи се главният комисар.
— Значи ще прекратите разследването?
— Нищо подобно. Но знам какво ще кажат началниците. Имаме цял списък с убийства, по които работим, а за този случай вече отговарят федералните. Сигурен съм, че докато не намерим още улики, ще работим по случаи, които е по-вероятно да разрешим в краткосрочен план.
Мати вдигна гневен невярващ поглед.
— Добре тогава, но можете да сте абсолютно сигурни в едно, хаупткомисар — „Прайвит Берлин“ ще работи по този случай всяка една секунда. Няма да се откажем, докато не пипнем копелето, убило Крис и другите хора, погребани под тези руини.
Глава 31
Нощен клуб „Кабаре“ беше празен и тъмен, само няколко работници се мотаеха вътре, а един мъж по трико упражняваше танцовия си номер на музика, която Джак Морган не успя да разпознае.
Интериорът на клуба беше прекалено пищен — сепарета с кадифена дамаска, кристални полилеи и гърмяща стереоуредба.
Морган хвърли един поглед и искаше да тръгне за Аренсфелде. Току-що беше научил от Буркхарт, че Мати е открила трупа на Крис, масовия гроб и че кланицата е срината до земята.
Но колегата му го беше уверил, че всички са добре и Морган не може да помогне с нищо съществено, след като разследването е поето от федералната полиция, затова Джак с неохота се съгласи да продължи да разнищва случая с Касиано.
Широкоплещест дебеловрат мъж се подпираше на бара. Изгледа подозрително двамата новодошли и ги попита какво искат. Брехт показа значката си, представи Морган и помоли да повикат Максим Павел.
Барманът руснак се развесели и на скован английски се обърна към Морган:
— Имате ли бюро и в Москва, господин Прайвит?
— Имаме.
Барманът се ухили с един липсващ зъб и кимна към Брехт:
— Добре сте се сетили да пуснете този кръвопиец в Берлин. В Русия нямаше да оцелее повече от десет минути. Щяха да го ковнат в сърцето с някой кол.
Без да трепне, Брехт оголи кучешките си зъби.
— Хапя такива като теб по врата.
Барманът му изръмжа:
— Разкарай се, докато не съм повикал полиция да те изхвърли на слънце.
— Не и преди да говорим с Павел — настоя Брехт.
— Няма го…
— Аз съм Павел — разнесе се глас зад гърба им.
Морган се обърна. В помещението току-що беше влязъл мъж и докато вървеше към тях, свали шлифера си и го пусна върху един стол. Павел беше здрав, красив мъж на трудно определима възраст. Кожата му беше толкова гладка, че според Морган нямаше как да не си е правил пластична операция.