Руди Крюгер изсумтя.
— Знаете ли какво, изобщо не ми трябват подробностите. Знам всичко за Херман. Като изключим парите му, бизнеса му, колекцията произведения на изкуството и колите, той има само още една страна. Пастрокът ми е козел, чиято движеща сила са шишът и топките му. А онези жени са просто дупки. Дори майка ми е дупка, която допълва фасадата на порядъчността.
Фасадата на Агнес Крюгер обаче се разпука и оттам избликна гняв.
— Достатъчно! — изкрещя към сина си. — Връщай се в онази дяволска дупка, която предпочиташ пред дома ми! Вън!
Мъжът се усмихна и се изправи.
— Знам какво ще сториш, майко. Ще измислиш начин да заметеш всичко под килима, и знаеш ли защо?
Агнес Крюгер не каза нищо, просто се взираше ядно в Руди.
— Заради парите — обърна се той към Мати и Катарина. — При майка ми и пастрока ми всичко се върти около пари.
Глава 33
Джак Морган и Даниел Брехт седяха на маса до витрината на едно кафене, диагонално от „Кабаре“, и обсъждаха защо Касиано твърди, че се е видял с Павел сам, а Павел казва, че са се срещнали и със съпругата му.
— Може би грешка на паметта — допусна Брехт. — Или пропуск в измислената им история.
Морган гледаше през прозореца. Внезапно хвърли салфетката си на масата и се изправи.
— Дотук бяхме с репетицията и другите задължения. Павел излиза.
Брехт метна няколко банкноти на масата и изскочи след него на улицата.
Пред „Кабаре“ собственикът на нощния клуб се качи в такси.
Морган вече махаше на друго такси. Скочиха вътре и казаха на шофьора да следва колегата си.
По пътя Морган започна да усеща ефектите от часовата разлика. Главата му клюмваше, а в мозъка му препускаха какви ли не мисли. Чудеше се дали Павел наистина има нещо общо със смъртта на Крис, чудеше се и как се отразява всичко това на Мати Енгел.
Буркхарт беше казал, че се държи като професионалистка.
Последната му мисъл, преди да задреме, беше — „но колко дълго може да изкара така?“.
След няколко минути Брехт го сръчка и той стреснато се събуди.
— Павел слиза пред „Отел дьо Ром“.
Въпреки преумората Морган позна хотела. По негово мнение беше най-луксозният в Берлин. Обикновено отсядаше точно там по време на посещенията си.
— Познаваш ли някого от охраната? — попита, докато слизаха от таксито малко по-надолу.
— Определено — отвърна Брехт. — Помогнах им миналата година. Американската кинозвезда. Видя ли онзи доклад?
Морган се разбуди напълно.
— Толкова съм уморен, че забравих какво се случи тук. Боже, сигурно е била ужасна каша за разчистване.
— Страхотна каша. Направо лудница.
Влязоха във фоайе с шеметно високи тавани и мраморни колони и се отправиха към рецепцията. Брехт поиска да повикат началника на охраната.
След точно девет минути двамата с Морган бяха в стаята от другата страна на коридора, право срещу резервираната от Павел. Знаеха и че собственикът на нощния клуб беше поръчал шампанско и хайвер.
Очакваше някого.
Брехт отвинти шпионката и вмъкна мъничка камера с оптично влакно и микрофон, която включи към предавател, свързан с айпада му.
— Аз ли плащам за това? — попита Морган и се просна на огромното легло, потиснат отново от мисълта за смъртта на Крис Шнайдер.
— Собствена технология — каза Брехт. — Ето го и румсървиса.
Морган гледаше как пристига количката с шампанското и хайвера. Павел отвори вратата и пусна сервитьора в стаята си. Човекът излезе след няколко секунди.
— Защо нямам такъв миникомплект за наблюдение? — попита Морган.
— Европейска технология — отвърна Брехт. — Още не е стигнала до Ел Ей.
— Забравих, че живея на края на вселената — измърмори Морган и закри очите си с ръка. — Ще подремна. Събуди ме, ако има нещо.
Собственикът на „Прайвит“ се унесе. Точно на ръба на съня, миг преди да заспи истински, Брехт го потупа по рамото.
— Павел си има гостенка.
Морган изръмжа и отвори очи. Със замъглен поглед фиксира айпада, който му подаде Брехт. Устройството показваше жена с дълъг тъмен шлифер и широка непромокаема шапка, застанала гърбом към тях пред отсрещната врата.
Дочуха приглушения глас на Павел:
— Кой е?
— Доставка за вас — отвърна жената с мек португалски акцент и се заигра с колана на шлифера си.