На тротоара беше пълно с хора, които още чакаха да влязат в клуба.
Мати отново размаха значката си.
— Преди минута оттук излезе едно момиче, къде отиде?
Най-близкият до нея мъж дръпна от джойнта си и сви рамене. Момичето зад него каза, че не е виждало никого.
За бога, изгубих я, вътрешно изохка Мати. Проклятие! Представяше си как властната баба на София направо ще я разкъса заради този гаф.
Но точно тогава иззад големия контейнер за боклук от другата страна на улицата се чу как някой изпъшка и започна яростно да повръща.
— Дотук бяхме със стоте евро, които тя ни обеща — въздъхна онзи, който пушеше джойнт.
Мати му показа среден пръст и пресече улицата. Погледна зад контейнера — графиня Фон Мюлен се превиваше и повръщаше всичко, което беше погълнала, преди да хукне да бяга.
— Хайде, София — Мати й помогна да се изправи, след като вече нямаше какво повече да повръща и само дишаше тежко. — Да идем някъде, където ще мога да те измия.
За миг графинята сякаш не осъзнаваше къде се намира, не знаеше коя е тази жена до нея, но после се разплака.
— Къде е Раул?
— Ще се покрива известно време — отвърна Мати, хвана я лекичко за ръка и я поведе към колата, по-далече от клуба.
— Ще избягам — закани се момичето. — Ще го намеря. Ще се оженим.
— Когато станеш на осемнайсет, прави каквото искаш. Дотогава един човек иска да ти налее малко здрав разум в главата.
— Баща ми ли? — изсмя се графинята презрително. — Интересува се само от себе си и от кариерата си.
— Всъщност нас ни нае баба ти.
Мати видя как страхът се изписа на лицето на София.
— Но аз искам да видя баща си!
— Сигурно, но сега бабчето дърпа конците.
Сякаш нещо напусна графинята — със сигурност враждебността и упорството. Съвсем покорно се остави да бъде влачена до колата — BMW 335i от гаража на „Прайвит Берлин“.
Мати се пресегна да отвори вратата и София се строполи в прегръдката й, обляна в сълзи.
— Просто исках да имам човек до себе си. Какво толкова лошо има в това?
— Нищо, София — размекна се сърцето на Мати. — Но…
Телефонът й иззвъня. Нищо не можеше да направи по въпроса.
Остави младата графиня да се наплаче колкото й душа иска.
Четири
Двайсет минути по-късно Мати шофираше с момичето по берлинските улици към летище „Тегел“. Накрая провери телефона си и видя, че се е обаждала Катарина Дорук, най-добрата й приятелка и главен следовател в „Прайвит Берлин“.
В четири часа сутринта?
Набра номера на Катарина и остави съобщение на гласовата поща: „Кат, Мати е. Не се тревожи. Пратката е у мен. Пътуваме към самолета. Легни да поспиш“.
Затвори телефона и чу хъркане. София спеше дълбоко, притиснала лице в прозореца, от ъгълчето на устата й се стичаше слюнка. Мати се молеше да не повърне в чисто новата кола — все още миришеше толкова приятно на кожа.
За щастие, стигнаха до частния терминал на международно летище „Тегел“ без повече инциденти. Събуди момичето, което се озърна със замъглен поглед, излезе и я последва като в транс.
Пилотът беше вътре, съгласуваше летателния си план, и каза на Мати да качи София на борда на самолета.
Тъкмо влизаха в кабината, когато телефонът й отново иззвъня и тя вдигна.
— Мати Енгел.
— Кат е.
В гласа на приятелката й се долавяше някаква тежест.
— Какво има? — попита.
Катарина отвърна след дълго колебание.
— Крис изчезна.
София се пльосна в кожено кресло с висока облегалка.
— Искам кола или нещо такова. Може с малко ром.
Но Мати не й обърна внимание, напрегнато заслушана в телефона.
— В началото на миналата седмица си взе отпуск — обясняваше Катарина. — Трябваше да се върне завчера, но така и не се появи. Звънях на мобилния му, на домашния, писах имейли и есемеси — нищо.
Това изобщо не беше в стила на Крис Шнайдер, съгласи се Мати. Той беше внимателен, методичен детектив, педантично се придържаше към правилата и процедурите на агенцията, а те включваха връщане на работното място в деня, в който те очакват.
— Пробва ли с чипа? — попита най-накрая Мати.
Миналата година служителите на „Прайвит“ по целия свят получиха малък проследяващ чип, който може да се имплантира под кожата на плешките и така да бъдат откривани при спешни случаи. Мати се беше противопоставила на идеята, понеже смяташе, че при злоупотреба тя би се превърнала в тоталитарна по своята същност.