Выбрать главу

Но аз исках да се разделим, нали? Нали?

Преди въпросите съвсем да я завладеят, се озова в амфитеатър, пълен с издигащи се една над друга редици бюра, обърнати към дъговидна стена със светещи в синьо екрани, очакващи видеосигнал.

Катарина седеше на най-горния ред до мъж, който изглеждаше като застаряващо хипи — с дълга посребрена коса, кръгли телени очила, мърлява брада и шарен суитшърт на „Грейтфул Дед“.

Казваше се Ернст Габриел, доктор Ернст Габриел, и беше най-умният човек, когото Мати бе срещала — енциклопедист с пет дипломи, сред които такава за лекар, докторат по компютърни науки и магистратури по физика и по културна антропология.

Габриел беше и експерт криминолог, оглавяващ системата за поддръжка на разследванията в „Прайвит Берлин“. Той щеше да включи и да оперира със системата за проследяване.

Мати заизкачва стълбите към Габриел и Катарина и в този момент зад тях се появи висок, мускулест, плешив мъж в края на трийсетте. Том Буркхарт беше най-новото попълнение в „Прайвит Берлин“, доскоро служил в GSG 9, елитните германски спецчасти за борба с тероризма. Обикновено се занимаваше с групи за охрана.

Мати се намръщи и се запита защо ли го е повикала Катарина.

— Здравейте, Буркхарт, докторе — поздрави, преди да целуне Катарина по бузите.

Седна между Том и Габриел точно когато големият екран пред амфитеатъра примигна и се озари с красивото, силно почерняло от слънцето лице на Джак Морган, собственик и председател на „Прайвит“.

Той ги погледна и попита:

— Тъкмо влизам, плавах от Каталина насам и нямаше обхват. Още ли е в неизвестност?

— Да, Джак, вече от три дни — отговори на английски Катарина. — Искам позволение да активирам чипа му.

Морган потрепери като от неприятно усещане.

— Чипа? Сигурна ли си? Не бих искал без необходимост да се намесвам в личния му живот — отмести погледа си към Мати. — Какво ще кажеш? Не трябва ли ти да решиш?

Мати се изчерви.

— Джак, ами… не знам дали си чул, но ние развалихме годежа.

Морган беше силно изненадан.

— Не съм чул, съжалявам. Кога?

— Преди шест седмици. Така че решението е изцяло твое, Джак.

Морган помисли малко и каза:

— Габриел, успя ли да погледнеш трансакциите по кредитната му карта? Разпечатките от мобилния му телефон?

— И аз току-що пристигам, но направих едно бързо проучване. Има постоянен поток от плащания във и около Берлин и Франкфурт, всички с картата му от „Прайвит“, но само до миналия вторник вечерта. А после — нищо. Има и дълъг списък с телефонни обаждания, който секва горе-долу по същото време. Оттогава няма нищо. Все още не съм навлязъл в подробностите.

Морган се облегна замислено на бюрото си и допря длани като за молитва.

— По какво работеше?

Глава 2

Катарина натисна няколко бутона на лаптопа си. Лицето на Морган се сви и премести вляво на големия екран. До него се появи снимка на футболист, запечатан в момента на зрелищна ножица.

— Това е Касиано, най-добрият нападател на спортен клуб „Херта“ (Берлин), с най-много голове във Втора Бундеслига — обясни Катарина. — От „Манчестър Юнайтед“ ни наеха да го проверим, защото обмислят да го привлекат.

Въпреки че Касиано бе доказал умението си да отбелязва много голове, британският отбор се притесняваше от хаотичната игра на бразилеца в няколко мача. Искаха да го проучат, преди да му предложат договор.

Катарина продължи:

— В петък преди две седмици Крис ми каза, че трябва да провери още някои дреболии, но беше почти сигурен, че Касиано е наред.

— А другият му случай? — попита Морган.

Катарина отново написа нещо на лаптопа си. Появи се видеоклип на мъж с широкопола шапка и тъмни слънчеви очила, скриващи по-голямата част от лицето му. Излезе от черно „Порше Кайен“ и се отдалечи от камерата. Красива елегантна жена излезе от другата страна на колата и го последва.

— Това е Херман Крюгер — информира ги Катарина. — Милиардер. Малко над петдесетте. Голям колекционер на картини и коли. Много е потаен. Не обича името му да се споменава в медиите. Израснал е в ГДР, но бързо се обърнал към капитализма след падането на Стената. Натрупал състояние от сделки с недвижими имоти тук, в Берлин, и чрез големи обществени строителни проекти в Африка.