— Не сме ли работили за компанията му? — попита Мати.
— Преди две години — потвърди доктор Габриел, свали ластика от конската си опашка и пак я върза с него. — Изчерпателен преглед на охранителната им система. Но не сме си имали работа със самия Крюгер.
— А Крис си е имал?
— Не — каза Катарина. — Клиентът ни е жена му, Агнес. Мислеше, че се вижда с други жени, и поиска да проверим това. По последна информация Крис бе засякъл поне три любовници. Откри също и че Крюгер ходи при проститутки, и то много, понякога два пъти дневно.
Буркхарт изсумтя.
— Два пъти дневно? Възрастен човек като него трябва да пие добавки с тестостерон, за да може да го вдига толкова често. И виагра.
Мати потрепери вътрешно. Нямаше много вземане-даване с Буркхарт, откакто той дойде в екипа, но цялостното й впечатление беше за вироглав, груб и арогантен човек, черти, може би подходящи за бодигард и експерт по антитероризъм, но според Мати не и за деликатните разследвания, които често провеждаше „Прайвит Берлин“.
— Крис не каза нищо нито за тестостерон, нито за виагра — изсумтя Катарина, — но знам, че имаше уговорена среща за утре с фрау Крюгер.
— Колко би загубил Херман Крюгер, ако хойкането му излезе наяве при грозен бракоразводен процес? — попита Морган.
— Един милиард — отвърна Габриел. — А може и два.
Собственикът на „Прайвит“ се замисли.
— Крис защо си взе почивка?
— Не знам — отвърна Катарина. — Писа ми есемес в понеделник, каза, че има нужда от няколко дни лично време и че ще ми се обади най-късно в четвъртък. Той работи толкова всеотдайно, че му дадох отпуск, без дори да се замисля.
— Разбира се — каза Морган. — Това ли е? Няма други случаи?
— Не, доколкото ми е…
— Не е вярно — прекъсна я Габриел. — Той всъщност работеше по нещо друго, Джак.
Глава 3
Майка ми първа ми показа силата на маските.
Беше гримьорка в Националната опера и балет на Германия. Беше и предателка — предаде държавата си, съпруга си и мен.
Но тези истории ще разкажа друг път.
Маските.
Когато бях малък, живеех с майка си и баща си в панелен блок, построен от държавата в източните покрайнини на Берлин, където градът се среща със стопанствата, отглеждащи добитък за мляко и месо.
Отбелязвам това, приятели мои, само защото, освен че беше бесен алкохолик, баща ми беше и професионален касапин.
В деня, когато научих за силата на маските, баща ми беше на работа, а операта през този сезон не работеше. Сигурно съм бил около седемгодишен и лежах болен с варицела.
Майка ми искаше да ме развесели, затова свали от тавана един голям сандък. Отвори го и се кълна, че ми замириса на мъртъвци — нали се сещате за онази миризма на бавно, неизбежно разложение?
Измъкна маска „Папиркратлер“ със самодоволни, комиксови черти — рубиненочервени устни, огромен нос, ококорени очи и вместо коса — опашка от енот. Каза, че за последен път маската е носена преди петдесет години, на парад в Равенсбург, близо до швейцарската граница.
Майка ми каза, че някога маската принадлежала на нейната майка, която загинала по време на бомбардировките, превърнали и Берлин, и баща ми в жалки развалини през последната година от войната на Хитлер. Маската някак си оцеляла.
— Тази маска е чудо — каза майка ми. — Чудо.
Остави я настрана и извади друга, черна и по-тясна, която следваше извивката на носа точно като маскировката на престъпник.
— Тази е от „Дон Жуан“, операта — плъзна я тя към мен.
— Кой е Дон Жуан? — попитах.
— Лош човек, който умира по лош начин. Така умират злите хора. Смъртта на грешника винаги отразява живота му. Запомни го.
Разбира се, по-късно разбрах, че това са пълни, съвършени глупости.
Смъртта никога не е форма на възмездие.
Смъртта е нещо красиво, нещо, което да се съзерцава, миг, който да се отпразнува.
Но тъй като бях добър син, охотно се съгласих. Мама извади комплекта си с гримове и ми показа как да изрисувам лицето си. Направи ми нацупени устни, хлътнали очи и страшни вежди, които ме разсмяха.
След като добави перука и очила, си спомням как се погледнах в огледалото и си помислих, че наистина съм друг човек, че определено вече не съм аз.
— Знаеш ли защо в театъра използват маски и грим? — попита майка ми.