Поклатих глава.
— Маската те променя. Както и гримът. С подходящата маска можеш да си какъвто си поискаш. С маската се криеш току под носа на хората. Може да правиш каквото си искаш и да се държиш както си пожелаеш. С маската почти все едно си невидим и свободен да се превърнеш в когото или каквото решиш. Например в принц. Или в тигър.
Кимнах, усетих как възможностите се надигат край мен.
— Или в чудовище?
— Дори в чудовище — каза майка ми и ме целуна по главата.
Глава 4
Нов видеоклип се появи на екраните вдясно от главата на Джак Морган.
Показваше жена в износена черна рокля върху черни дънки. Мати си помисли, че някога сигурно е била привлекателна.
Но косата й беше суха и разрошена, кожата й беше нездраво бледа, а очите — хлътнали и тъмни. Изглежда, беше живяла много, много тежко.
— Записът е от камерата във фоайето рано сутринта в петък преди две седмици — каза Габриел. — Ето, Крис излиза да я посрещне.
Мати се намръщи при странното чувство на празнота, което я завладя, когато Крис приближи жената и я прегърна, допря бузата си до нейната и погали гърба й.
— Коя е тя? — успя да попита.
— Не знам — отвърна Габриел, свали очила и разтърка очи. — Но я видях да излиза от кабинета му около час след като са били заснети тези кадри. Чух го и да казва, че ще провери това, за което го е помолила, и няма да й вземе пари. Отново се прегърнаха и тя си тръгна.
Морган попита:
— Можеш ли да влезеш във файловете на Крис и да разберем коя е тя?
— С твое позволение, Джак — отвърна Габриел.
— Позволявам.
Габриел отново зачатка по клавишите. Спря, озадачен, после започна пак.
— Странно — измърмори.
— Кое? — попита Мати и се наведе, за да види екрана на учения.
Старото хипи продължаваше да удря по клавишите.
— Така вече трябва да стане.
Но вместо да се появят папки с файловете на Шнайдер, екранът на Габриел се изпълни с яркорозови, изумрудени и черни пиксели, които се местеха, разменяха и трупаха едни върху други, сякаш бяха живи.
— Какво е това, по дяволите? — изуменият Габриел зяпаше невярващо екрана.
— Какво става, докторе? — попита Морган.
Ученият смънка невярващо:
— Мисля, че са ни хакнали.
На големия екран шефът им изглеждаше объркан, а след това ядосан.
— Невъзможно! — изсъска. — Съвсем наскоро пръснах милиони за надграждане на системата за сигурност. Габриел, ти участваше в това!
Компютърният спец вдигна безпомощно ръце.
— Така е, Джак. Но досега не съм виждал подобно нещо. Сякаш някой е изсипал хиляди термити в работните файлове на Крис. Изяли са всички данни…
Катарина Дорук го прекъсна:
— Нали веднъж ми каза, че винаги може да се изрови ехо от файловете, докторе?
— Не и този път. Човекът, направил това, който и да е той, е добър, Кат. Плашещо добър.
Морган изглеждаше бесен, но каза:
— Ще се оправим с този пробив по-късно. Хакерската атака и случаите, по които е работил, смятам за достатъчно основание да активираме чипа на Крис. Давай, докторе.
Мати кимна в съгласие с решението, но се усети разтревожена от въпросите, които внезапно я нападнаха от всички страни.
Кой е хакнал системата? Защо? Съвпадение ли е? Ами ако не е, а Крис е някъде на почивка, която е решил да удължи? Ами ако го открием там с друга жена? Трябва ли да ме е грижа?
Грижа ме е.
Но трябва ли?
— Минутка, Джак — каза Габриел и въведе команда, която заличи блестящите термити от екрана.
Написа втора команда и екранът се изпълни с дълъг списък имена. Скролна надолу до това на Крис Шнайдер и избра съответната поредица букви и цифри.
След като копира този код, отвори приложение, наречено „Небесно око“. Въведе кода в мигащото прозорче и натисна „Вход“.
Половината от екрана в амфитеатъра прескочи на изображението на Google Земя за Берлин. Мати първа забеляза мигащата оранжева иконка в най-далечните източни покрайнини на града, на няколко километра южно от квартал…
— Аренсфелде? — озадачи се тя. — Може ли да приближиш, докторе?
Габриел вече го правеше. Избра мигащата иконка и натисна „Вход“. Картината се приближи и уголеми до размазано изображение на сграда във формата на буква Г. Сводестият покрив изглеждаше пробит на някои места.