Защото въображението винаги си представя нещо много по-страшно.
Най-сетне отварям ръка и й показвам.
— Създадено е за планинари, които искат да запалят огън при силен вятър — казвам. — Джобна горелка. Купих си я миналата седмица. Удобна е.
Натискам спусъка, чува се пукане и тънък силен пламък излиза от една тръбичка.
— Две хиляди и четиристотин градуса — казвам, наслаждавайки се на ужаса, изписан по лицето на Мати. — Страхът от него е първичен, нали? Огън? Знаеш ли, забелязал съм, че когато нищо друго не дава резултат, страхът да не им разтопят окото обикновено кара хората да говорят.
Глава 127
На няколкостотин метра от сиропиталището удари гръмотевица и в стаята стана светло като ден, но Мати виждаше само жестокия пламък, съскащ от горелката.
— Не! — извика Никлас. — Недей! Моля те!
На Мати й се стори, че времето се забавя. Ясно усещаше присъствието на Фалк зад дясната си страна, където не можеше да го ритне. Изскърца със зъби и изви глава.
И тогава, като бълнуване от друго измерение, чу как Буркхарт шепне в ухото й:
— Енгел. Мати. Простреляха ме два пъти навън, зад сиропиталището. Лява предмишница с изходна рана. Сложих й турникет. Ляво бедро. Счупена бедрена кост. И там съм пристегнал. Не мога да намеря мобилния си телефон, защото не мога да се движа, Мати. Не мога да дойда при теб, Илона и Никлас.
Буркхарт се задави:
— Не мога да ви спася.
После се овладя:
— Ако ме чуваш, не се предавай. Удължи кошмара, какъвто и да е, на който те подлага. Бори се. Има хора, които те обичат, Мати. Аз… Обичам те. Красива си. И смела. И умна. И жилава. А хлапето ти е страхотно. Продължавай да се бориш, докато не дойдат. Продължавай.
Фалк сграбчи брадичката на Мати и изви главата й към себе си. Тя видя пламъка, оранжев и червен, във формата на тънко длето.
Мина покрай ухото й, изсвистя край косата й и я докосна по лопатката.
Болката беше неописуема. Мати отскочи. Изкрещя, после пак.
— Мамо! — Никлас беше в истерия, падна на колене и хленчеше. — Мамо!
— Ще те попитам още веднъж — каза Фалк. — Кой идва? И кога?
Мати трепереше, на ръба да повърне от миризмата на собствената си обгорена плът и от агонията по лицето на сина си.
Чу гласа на Буркхарт, който й казваше да се бори.
— Обадихме се на Берлинската полиция, преди да влезем — поемаше си с мъка въздух тя. — Идват. Каквото и да правиш с нас, този път ще те хванат, Фалк.
На лицето му се появи моментно колебание, но после се ухили.
— О, ще се измъкна. Винаги се измъквам. Сигурно са се обадили на полицията в Хале, които са на поне двайсет и пет минути оттук. И все пак ще ускоря графика си.
Отиде до чантата си и извади плоска отвертка.
Макар и потънала в мъглата на собствената си болка, Мати знаеше какво значи това.
— Забави го — прошепна Буркхарт в ухото й. — Забави го.
Фалк пристъпи към Илона, която още беше на колене с лице към стената и си тананикаше като дете.
— Как го направи първия път? — изохка Мати. — Как се добра до досието си в Щази, как го унищожи? Как се измъкна?
Глава 128
Скъпи съграждани, берлинчани, при въпроса й спирам — искам да я пренебрегна, да си свърша работата и да напусна това място завинаги.
Но част от мен иска някой, който и да е, да узнае за моя гений. Не мога да устоя. А и освен това. Когато започна да си върша работата, съм бърз и ефективен, както ме е учил баща ми.
— Беше сравнително лесно — казвам. — Към средата на 80-те ми беше ясно, че времето на ГДР изтича. Ясно ми беше и че след края всичките ми специални таланти ще останат неразбрани. Затова се залових да изтрия себе си около три години преди да падне Стената.
— Как?
— Подкупих когото трябва. Заплаших когото трябва. Добрах се до досието си и го изгорих. Знаех, че Милке вече унищожава всичко, свързано с мен. Оттам нататък оставаше само да изчакам, докато нещата се дестабилизират достатъчно. Щом чух за нахлуването в централата на Щази в Лайпциг, разбрах, че моментът е настъпил. Излязох по улиците на Източен Берлин като всички останали. Гледах как събарят Стената с чукове и кранове. Когато тълпите се втурнаха в двете посоки, отидох на Запад с фалшиви документи и скоро изчезнах в Африка.