Гордо посочвам лицето си.
— Там беше направено всичко това. Почти година работа. Никой никога няма да разбере, че съм бил Матиас Фалк.
Стискам отвертката и се извръщам към Илона.
— А маските? — пита Мати.
Не мога да устоя.
— Детски интерес, дремещ от дълги години. Намерих една маска в Африка. Започнах да ги колекционирам, докато се възстановявах. Страст, превърнала се в бизнес.
— Как финансира всичко това? Откъде дойдоха парите?
Усмихвам се.
— Това беше първото, което изтръгвах от майките. Карах ги да ми кажат къде са скрити парите на семейството, бижутата и сребърните прибори. Имах повече от достатъчно за всичко, което трябваше да направя. Така, три години след като падна Стената, се върнах в Берлин и отворих галерията.
— А Илзе Фрай?
Илона спира да си тананика.
— Ах, Кристоф и Илзе — казвам и истински се наслаждавам на момента. — В „Рай ФКК“ Илзе позна гласа ми. Видях изражението й, когато се случи. Трябваше да се оправя с нея.
— А Крис?
— Успя да ме проследи до Берлин, отишъл във „ФКК“ в града и питал за мъж с маски. Никой нищо не казал, с изключение на едно от редовните ми момичета, което ми докладва. Казах й да каже на Крис за мен и за галерията. Когато разбрах, че е по петите ми, го примамих в кланицата и го причаках. Знаех, че там ще се разстрои, че няма да мисли ясно, особено след като види плъховете по Илзе в подземието.
Илона започва да хлипа и емпатичната ми страна я разбира.
— Не знаеше ли, Илона? — опивам се от болката й. — О, да, истина е, милата ти малка сестра я няма. А сега ще си отидеш и ти.
Правя две крачки и я сграбчвам за косата, издърпвам я напред и откривам врата й.
Илона издава врещящи звуци като прасенце на заколение.
Накланям ръка и се приготвям да забия отвертката в малкия й свински мозък.
Глава 129
— Спри на място! — извика мъжки глас зад Мати. — Пусни я или ще ти пръсна мозъка, за бога!
Фалк замръзна и погледна назад. Мати се извърна.
Дарек Еберхарт, фермерът, който обработваше земята около „Вайзенхаус 44“, когато Мати дойде за първи път в сиропиталището, стоеше в коридора и гледаше през мерника на двуцевката си.
— Пусни я! — повтори Еберхарт. — Знам как да използвам това оръжие, господинчо!
Фалк пусна Илона и хвърли отвертката.
— Лягай на земята! — изкрещя му Мати. — По лице, мамка ти! Ръцете така, че да ги виждам!
Фалк погледна Мати с шок, с недоверие, а после с мрачно негодувание, докато лягаше на земята.
Ужасен, Еберхарт приближи Мати.
— Господи, какво ви е сторил?
— Има оръжие — каза жената. — Ей там е. А също и джобна горелка.
Наблюдаваше Фалк, който лежеше на пода, сключил ръце на тила. Тялото му беше напрегнато и нащрек.
— Намерих ги — каза Еберхарт и метна пистолета и горелката през прозореца.
— Моля ви, хер Еберхарт — каза Мати. — Отвържете ме. Освободете ни.
Мъжът извади нож и сряза кабелните връзки от китките на Мати, в които болката пареше като огън. Остави пушката, свали шлифера си и й го даде да се покрие.
— Благодаря — каза жената и фермерът отиде да освободи Никлас.
Виеше й се свят, сякаш ще припадне, но радостта изпълни цялото й същество, когато видя Ники свободен. Той се изправи, втурна се в прегръдките й и изхлипа:
— Мамо!
Мати го притисна към себе си, по бузите й се стичаха сълзи, целуваше го в несвяст по косата.
— Толкова съжалявам, че се наложи…
— Мислех, че ще ни убие.
— Не, не, миличък — прошепна тя. — Не и днес.
Еберхарт освободи Илона и й помогна да стане. Беше като пияна, когато попита Мати:
— Видя ли я в мазето на кланицата? Илзе?
Стомахът на Мати се сви.
— Не можех да ти кажа. Сърце не ми даде да го направя.
— Надявах се — гласът на Илона беше като на момиченце. — А сега…
Тя се завъртя и изрита злобно Фалк в ребрата.
— Проклето извратено копеле! — крещеше истерично. — Убил си Илзе, и Крис, и Грета! — Пак го изрита. — Уби майките ни. Накара ги да признаят неща, които никога не са правили. Защо?
Мати я сграбчи и я издърпа, а жената продължаваше да крещи.
Глава 130