Бащата на Крис постоя трогнат няколко мига.
После с уверения глас на преподавател започна:
— Мислех, че Крис е загинал заедно със съпругата ми преди трийсет години. Така ми казаха, а нямаше никакви документи. Примирих се със загубата си десет години преди падането на Стената. — Той поклати глава. — А сега разбрах, че Крис е оцелял и е станал добър човек. — Пак поклати глава, по страните му се стичаха сълзи. — Оказа се почти непоносимо. Когато Мати ме откри миналата седмица и ми каза, отначало не й повярвах. После се разярих, защото вече не бях загубил просто осемгодишно момче, а мъжа, в когото се беше превърнало. — Старецът въздъхна. — Но сега, докато ви слушах как го описвате… — мъжът се задави от вълнение. — Беше ми от много, много голяма помощ и облекчи сърдечната ми болка. Искам да ви благодаря, че толкова години сте били негови приятели. Благодаря ви от дън душа и сърце за това, което направихте да помогнете на сина ми и да отмъстите за смъртта му.
Глава 134
Не останаха сухи очи в Гетсиманската църква, когато Мати прегърна Аугуст Волфе.
След прегръдката тя се огледа на всички страни и обяви:
— Знам, че това е божи дом. Но хората, които добре познаваха Крис, знаеха, че той обожава бира. Приготвили сме бира и много от любимите му храни в ресторант по-надолу по улицата. Нека вече не говорим за смъртта на Крис или смъртта на другите жертви на Фалк. Вместо това ви приканвам да вдигнем чаши в тяхна чест, да разкажем още истории за тях и да ги запазим живи в сърцата си.
Свещеникът приключи церемонията и опечалените се заизнизваха навън.
Морган пристъпи към бащата на Крис, представи се и предложи да го придружи навън. Дорук буташе количката на фрау Ледвиг.
Мати вървеше след Брехт и доктор Габриел, с една ръка на рамото на Никлас, с другата хванала за ръка леля Сесилия.
Когато стигнаха задната страна на църквата, каза на двамата да продължат, щеше да ги настигне след малко.
Усмихнаха се с разбиране и отминаха.
Мати се обърна и погледна Том Буркхарт, облегнал се на стената на църквата, подпрян на патерици. Лявата му ръка беше цялата превързана, левият му крак беше в гипс от кръста до глезена.
— Добре ли се справих? — попита тя. — Бях ли на висотата на Крис?
— Справи се много повече от добре — отвърна Буркхарт. — Разплака ме, докато си стоях тук. Мен!
— По-чувствителен си, отколкото показваш.
— Не казвай на никого, ще си разваля имиджа.
Мати се взря за дълго в лицето му.
— Знаеш ли, че онази нощ във „Вайзенхаус 44“ предаваше?
— Предавах ли? — Буркхарт беше искрено озадачен.
— Чух те, когато ми говореше, след като Фалк те простреля. — Тя замлъкна. — Чух всичко, което ми каза, Том.
Веждите му се сключиха и той отмести поглед, изчервен.
— Така ли? Всичко?
— До последната думичка — усмихна се отново Мати.
Буркхарт отвърна на усмивката й.
— И тогава?
Тя отпусна длан в неговата.
— Тогава продължаваме напред. Но бавничко. Както мнозина други берлинчани, и на нас ни предстои още много дълго да се лекуваме.
Благодарности
Бихме искали да благодарим на берлинчаните, кореняци или новодошли, които търпеливо ни развеждаха из града и ни помогнаха да разберем загубата му, триумфите му и живите му белези. Големи благодарности на Клаудия Елиток от Берлинската криминална полиция за отделеното време и искрената информация за разследванията на убийства преди и след падането на Берлинската стена. Водачът ни Филип Щратман беше като океан от информация за всичко, свързано с града — от архитектурата през незаконните заселници до кланиците. Той много ни помогна и да осъзнаем ужаса на разделения град и още повече да оценим удивителната смелост на хората, които са се борили да сложат край на този терор. Благодарни сме на учения от „Фулбрайт“ Николас Съливан, който ни помогна да се оправим в лабиринта на Германския федерален архив. Благодарности и за водачката по планинско колоездене Кариса Чамплин, която ни разведе покрай руините на Стената и в парк „Трептовер“, променяйки драстично измеренията на разказа. Берлинският експерт по примитивни маски Петер Белер беше много любезен, като ни позволи да разгледаме магазина му и отговори търпеливо на всичките ни въпроси.
Всякакви грешки или пропуски във времето, местата или събитията са изцяло по наша вина.