— Провери твоите източници — казах му аз. — Почти съм сигурен, че убиецът е познавал навиците на семейство Къшмън. На първо място, той е разбил вратата, защото е бил сигурен, че Шелби никога не включва алармата. Освен това вероятно е знаел кога се прибира Анди. И е почистил всички отпечатъци.
После се обърнах към всички:
— От този момент нататък най-важната ни задача е да открием убиеца на Шелби Къшмън. Всички да се заемат с това. Това е всичко от мен засега.
Изправих се и затворих лаптопа си.
— Задръж малко, Джак — спря ме Джъстин. — Имам новини за случая с ученичките.
12.
Джъстин ме познава по-добре от всички на света, включително Дел Рио и дори брат ми. Двамата живяхме заедно в продължение на две години, а след като се разделихме, останахме близки. Двамата сме най-добри приятели, които си споделят всичко. Разказвал съм на Джъстин дори за всекидневните обаждания със заплахи. Тя е единствената, която знае за това. Мъртъв си, Джак.
Джъстин протегна ръка под стола си, извади една синя раница и я сложи на конферентната маса.
— Това ли е чантата на Кони Ю? — попитах аз.
Джъстин кимна:
— Ще я предам на полицейското управление в Лос Анджелис веднага щом ние свършим с нея. Ще ни бъде по-полезна, отколкото на тях. Не знаем дали убиецът е допуснал грешка, или това е примамка.
После тя описа младата жертва и сцената на престъплението с мъчителни подробности, като се напрягаше все повече с всяка следваща дума. Говореше със свито гърло и накрая млъкна. Поклати глава и преглътна тежко, после се извини и продължи.
Но продължи.
Измъчвах се, когато виждах колко я тормози този случай, дори само по тази причина исках да заловя убиеца поне толкова силно, колкото го искаше и тя. Всички го искахме.
— Нека да повторя, Джак. Този психопат убиец, който и да е той, не е първият, който използва различни методи — но това се случва рядко. Повечето убийци от този тип си имат модел и се придържат към него. Моделът описва настроението на убиеца, а понякога и характера му. А тези убийства са различни. Това е откачено. Не съм виждала такова нещо преди. Когато застреляш някого, това е дистанцирано. Когато го запалиш, това е сексуално престъпление. Когато го удушиш, това е лично. А в случая имаме и трите метода, както и още много други. Не виждам как се развива този убиец и все още не мога да си го представя. Не отговаря на нито един профил, който познавам. Единствената добра новина е, че Круз намери тази малка чанта.
— Беше на брега на реката, в сенките под моста — обясни Круз. — Може би убиецът се е изплашил от нещо, за да я захвърли така. Може би има свидетел, за когото все още не знаем.
Доктор Сай продължи оттам, докъдето беше стигнал Круз. Беше облечен с червена хавайска риза, шорти в цвят каки и джапанки — една от обичайните му униформи.
— Проверих за отпечатъци всички шибани нещица в чантата на момичето — каза той. — Имаше петна по портфейла на Кони и един ясен частичен отпечатък, но не излезе нищо в базата данни. Този отпечатък може да бъде на всеки — на някоя приятелка на Кони или на убиеца, но който и да го е оставил, този човек никога не е бил арестуван, не е преподавал в училище, не е служил в полицията или в армията.
— Жалко — каза Круз. — Надявах се на нещо повече от това.
Сай продължи:
— Но не всичко е загубено. Истинският джакпот е мобилният й телефон, приятели. Мо-бот пристигна в четири сутринта и успя да изтегли всичко от паметта му.
— Намери ли нещо, Мо? — попита Джъстин.
— Имаше цяла лавина от есемеси — отговори Мо-бот.
Беше изключителен компютърен специалист и сама се беше провъзгласила за майката в семейството на Private. Беше на петдесет и няколко, но годините не й личаха — имаше татуировки, модерни дрехи и пънкарска прическа, а освен това носеше очила с двойни лещи, които изглеждаха така, сякаш трябва да стоят на носа на някоя баба в курортното градче Бока Ратон в щата Флорида.
— Открих стотици получени съобщения, като всички можеха да се проследят до компютри и мобилни телефони, с изключение на последното, което е изпратено от предплатена карта. Да, знам. Истински шок. Но трябва да ви го покажа.