В седем вечерта Крокър заключи кабинета си и се срещна с Дейл до асансьорите. Двамата слязоха заедно и Крокър се зачуди дали старият кучи син не е гей и дали няма да се опита да го налази. Две питиета и една купичка кашу по-късно, Крокър беше уведомен, че се справя изключително добре и старият динозавър Франклин Дейл е силно впечатлен от работата му. Дейл каза, че според него Крокър е истинска находка — човек със скрити таланти, който ще бъде възнаграден толкова повече, колкото остане в тази чудесна стара компания с традиции. Все едно му пукаше за това. Все едно изобщо го интересуваше какво мисли шибаният Франклин Дейл за него или за работата му.
Когато Крокър се прибра вкъщи, вече беше девет и половина. Останалата част от вечерта беше само негова и щеше да бъде страхотна. Той се облече за джогинг и десет минути по-късно вече тичаше покрай „Марина дел Рей“, като си спомняше последния им удар, когато неговата група беше убила Кони Ю.
Изпотен и задъхан, Крокър забави ход пред едно от местата за яхти на пристанището. Подпря се с ръце на коленете си, за да си поеме дъх. Когато се увери, че е сам, той извади един малък найлонов плик с цип от джоба си и го зарови под едно тежко намотано въже.
След като свърши това, той спокойно довърши джогинга си. Влезе през входа на блока си, махна на портиера и се качи горе. Мина под душа, после взе един телефон с предплатена карта от зарядното устройство.
И изпрати есемес на кмета на Лос Анджелис, Томас Хеферън, в който му написа къде може да открие ухото на Кони Ю.
Съобщението беше подписано: „Чистача“.
15.
Бяха минали три дни от убийството на Шелби Къшмън. Все още не бяха повдигнати никакви обвинения, а аз не можех да науча нищичко от кабинета на окръжния прокурор.
Отидох на закуска с Анди в неговия офис, на ъгъла на една елегантна нова бизнес сграда на Авеню Старс.
Анди каза на секретарката си да не го свързва с никого. После внимателно затвори вратата на кабинета си. Изпитото му лице ми се струваше почти непознато. Под очите му имаше сенки и очевидно беше спрял да се бръсне.
— Не мога да спя — каза той. — Ако случайно не си го забелязал, Джак.
Той жадно отпиваше от кафето си, докато отключваше шкафа, вадеше папки от него и ми обясняваше с какво се занимава един много успешен финансов мениджър, за да остане на гребена на вълната в Лос Анджелис.
— Всички тези хора от киното — актьори, агенти, директори на студиа и адвокатите на звездите… — той махна с ръка, за да покаже целия Холивуд. — Те печелят десетки милиони. И тъй като не знаят какво да правят с тях, ги дават на мен. Аз ги инвестирам от тяхно име. И получавам процент от всичко, обикновено пет процента.
— А ако инвестицията се окаже неуспешна? — попитах аз.
Мислех си за кризата с недвижимите имоти, лошите кредити и парите, които изтичаха в канала, като отнасяха със себе си и преуспелите, и бедните.
— Хората ти държат сметка, ако им загубиш парите, дори да не си виновен за това.
— Значи имаш и недоволни клиенти.
Анди въздъхна.
— Честно ли да ти кажа, Джак?
— Не, за Бога. Излъжи ме, Анди, моля те. Колкото повече ме лъжеш, толкова по-голяма вероятност има да отидеш в съда. Познавам окръжния прокурор. Той ще насъска по теб някоя от младите си акули, така че да те разкъса на големи кървави парчета…
— Престани — каза той.
— Ако някой ти мисли лошото, трябва да знам за това. Хайде, Анди. Трябва да ми кажеш всичко. Аз съм Джак, старият Джак.
— Аз прибирах част от печалбата — изтърси Анди. — Не съм като Бърни Мадоф, така че не ме гледай така. Определях такса, а после заемах част от главницата и инвестирах от свое име. Винаги внимавах. Но всичко се случва, а ти не можеш да го кажеш на клиентите.
— Слушам те.
— Инвестициите ми потънаха още в първата вълна. Нали си спомняш, когато фалира „Лемън“? Аз удвоих инвестициите, за да си върна загубите, и изгубих още повече. Някои от клиентите ми изгоряха до основи.
— Дай ми техните папки, Анди. Искам да видя кои са загубили най-много от теб. И искам да знам точно кои са те. Край на тайните.
16.
Когато на една врана пише Private1, искаш да видиш какво има от другата страна. Когато на един плик пише Private2, веднага искаш да го отвориш.